Красотата.Болката.В едно.Нежният танц на смъртта.Покровителите на гибелта.Вселяват тялото ти.Превземат душата ти.Заблуждаваш се, че ще свърши.Но знаеш, че няма.Заблуждаваш се, че те са виновни.Но всъщност си ти.Вината.Изкуплението.Чувствата.Опитваш се да ги изключиш.Просто ей така.Не може ли без болката? Без страданието? Без мъките? Без сълзите? Без всичко? Но всичко е игра.Трябва да се научиш да я играеш.И ако не можеш, умираш.Нямаш избор.Оглеждаш се.Не виждаш нищо.Самотен си.Без капка надежда.Издишваш тихо и дълбоко.След минути, но сякаш секунди, се намираш пред дърво.Не знаеш как си се озовал тук.Не ти и пука.Държиш въже.Оглеждаш се.Тъмнина.Мрак.Тишина.Олицетворение на самотата.Красиви са.Да, красиви са.Емоцийте ти.Красиви са.Източени и прибрани.От смъртта Връзваш въжето.Оглеждаш се.Никой.Съзнанието ти е празно.Нахлузваш въжето около вратът ти.Преглъщаш.Не те е страх.Секунди.Мигове.Вече висиш.Сам.Ето там.На дървото.Красиво е.Смъртта ти.Красива е.
YOU ARE READING
Soul Flash
Poetry"The death is and escape, wheter you believe it, or not." -tommie хх
