Soul Flash

Празнота

Вече не ги чувствам.Самотата.Емоцийте.Нищо.Сърцето ми, душата ми...празни са.Търпението ми е скършено.Психиката ми е нестабилна.Не знам какво правя, но не съжалявам.
Искам само да знаете...не плачете за мен.Запомнете, че съм мъртва, защото аз го искам.Сега съм щастлива.Продължете напред.Забравете ме.Ще ви липсвам, знам.Но не мислете за мен.Гонете целите си.Аз просто съм поредната изгубена душа.И края ми дойде.И вашият край ще дойде, скоро.
Знаете ли защо го направих? Заради празнотата.Заради това, че хората, които уж бяха до мен, всъщност се оказаха най-големите лицемери на този свят.Нямаше смисъл да живея, след като нямах чувства.Сякаш всичко се беше изпарило.Не ме интересуваше нищо.Мислех само за смъртта си.За нищо друго.Чаках я.И когато ме взе, не се съпротивлявах.Било ми е писано да стане така.
Търсене на внимание.Знаете ли колко пъти съм чувала това? Но всъщност никой от вас няма право да казва кой си търси внимание и кой не.Всеки човек има чувства, различни от останалите.Всеки човек мисли различно.Нямаш никакво право да го казваш.Какво означава да си търсиш внимание? Мислиш ли, че го правех точно за внимание? Ами, съжалявам.Грешеше.И точно тези твои думи ме накараха да умра.Дори не знам колко пъти съм правили опити за самоубийство.Не знам колко пъти съм се чувствала като грешка.И никой не можеше на поправри това.Никой.Колкото и пъти да ми повтаряха, че са до мен, не го чувствах.Не знам какво ми стана.Плашех се от себе си.Не исках да съществувам.Исках да умра.Да ме няма.И просто се случи.Празнотата.Тя е виновна.