Soul Flash

Тишина

Смръзяващия писък на тишината.Леденият тембър на смъртта.Въртят се в кръг.Около теб.Кръга на кръвта.Гледаш напред.Аленият цвят на сълзите ти, смесени със червено-черната ти кръв.Замаяна си.Поредната нощ.Поредния разрез.Поредната локва.Поредното стискане на очи от болка.Поредният изхабен бинт.Поредният писък.Всичко се повтаря.Знаеш ли кое беше различно? Този път беше по-силно.По-истинско.По-вълшебно.Сякаш кръвта беше магична.Пленителна.Усмивка вместо сълзи.Смях вместо плач.Всъщност искаше да спреш всичко.Но просто ей така, доставяше ти удоволствие да гледаш как ръцете ти изтръпват и се превръщат в кухи крайници.Спомняш си всеки път, в който правеше това.И причините.Ах, причините.Толкова много причини.Маловажни или важни, но причини.Последен разрез.Натискаш възможно най-силно.Ножчето е забито наполовина в кожата ти.Различни думи са изписани върху ръката ти, крака ти, корема ти, тялото ти.Думите на хората.Защо не можеше да е само тишината.Толкова красива, пленителна.Тишина.