ДЖЕЙКЪБ
-Тялото е готово. Можете да влезете.-каза ми доктора. - Съжалявам за загубата Ви ,началник!
Не му обърнах внимание ,а го подминах и влязох в моргата. Имаше легло под,чийто син чаршаф се виждаха очертания на женска фигура. Няколко кичура руса коса се подаваха. Очите ми се напълниха със сълзи. Махнах чаршафа от лицето и. Тя беше. Моята звездичка. Лицето и беше обезобразено. Имаше рани по бузите и челото. Не можех да погледна гръдния и кош,където е бил забит ножа. Господи!
-Ашли? -продумах. -Хайде ,звездичке! Събуди се ,мила. Нека си отиваме вкъщи.
Помилвах косата и ,която винаги разрошвах ,а тя ми отговаряше с някой хаплив коментар. Беше толкова млада и невинна. Тя е единственото ,което ми остана след смъртта на родители ни. Починаха преди 13 години. От тогава сме си само аз и тя. Бях на 16, работех и учех едновременно ,за да мога да бъда и баща ,и майка ,и брат за малката ми сестричка. За да не я лиша от нищо,а сега я няма. Спеше вечния си сън.
-Ще я съсипя. Обещавам ти. -целунах я по челото и я покрих. - Батко ще отмъсти за теб.
.
КЕЙТЛИН
Минаха два дни. Два дни,а аз все още съм обвинена в убийство. Той ще ме съсипе. Видях онзи поглед в очите му. Нищо нямаше да го спре. Нито решетките на килията ,нито закона. Погледнах се в огледалото. Все още имах отпечатъци по врата. Бяха червени ,а сега ставаха лилави.
-Донован,на разпит! -извика един полицай и ми сложи белезниците ,повеждайки ме към стаята за разпит.
Не бях виждала онзи мъж откакто се опита да ме убие. Как можех да докажа невинността си? Защо всички бяха говорили против мен? Защо натопиха мен?
И тогава го видях. Чакаше ме в стаята и ме изпиваше с този кръвнишки поглед
YOU ARE READING
𝒫𝓇𝑜𝓋𝑒 𝓎𝑜𝓊𝓇 𝒾𝓃𝓃𝑜𝒸𝑒𝓃𝒸𝑒 (Докажи невинността си)
RomantikaКейтлин, обвинена в убийството, станало на най-очаквания ѝ бал, я вкарва в поредица от лъжи и измами. Кой би ѝ повярвал? Какво бяха нейните думи? Нищо. От друга страна, Джейкъб - началникът на полицията, дълбоко свързан със загиналата - е решен да...
