𝒫𝓇𝑜𝓋𝑒 𝓎𝑜𝓊𝓇 𝒾𝓃𝓃𝑜𝒸𝑒𝓃𝒸𝑒 (Докажи невинността си)

Part 10

КЕЙТЛИН

-Добре съм ,Брит. -казах на най-добрата ми приятелка гледайки я в очите.

-Дръж се ,Кейти! -тя стисна ръцете ми в нейните. -Ще те измъкнем.

Аз се изсмях ,а тя ме погледна изумено.

-Дори и един ден да ме оневинят..... -прехапах устни и тихо казах- Той ще ме довърши.

-Кейти......

Аз поклатих глава.

-Не ,Бритни. Не разбираш. Той е Дяволът. -проплаках безгласно.

-Вратът ти.... Когато те видях в съда. Вратът ти беше в лилави петна... като от пръстоотпечатъци . -тя ме погледна с насълзените си очи. -Той ли беше?

Аз не казах нищо ,а само гледах ръцете и държащи моите.

-Кейт,аз съм виновна. Аз съм. Ако не бях нацапала роклята ти , ти нямаше да отидеш до тоалетната. Нямаше да видиш мъртвото тяло на Ашли.....

-Тя не беше мъртва. Все още не. Когато я намерих, тя все още имаше пулс.

-Кейт......

-Ти не си виновна за нищо, Брит. Дай да те прегърна.

-Обичам те, Кейти. -тя заплака в ръцете ми, сгушвайки глава в свивката на врата ми.

-И аз теб.

.

ДЖЕЙКЪБ

Стоях пред кабинета на директора на училището,в което Ашли учеше.

Почуках на вратата и чух глухо ,,да" отвътре.
Отворих вратата и видях жена на около петдесет години с черна коса на кок и изискан външен вид. Патриша Бел бе жена с власт. Все пак съпругът и , Питърсън Бел беше кмет на този град. Тя имаше власт и знаеше как да я използва.

Първото, което забелязах в изражението и беше изненада ,а след това и странна капка....страх?

-Н-началник? -тя едва изгради

-Може ли да говоря с вас,госпожо Бел? -казах със строг и неутрален глас.

-Да. С какво да помогна? -тя преглътна шумно.

-Исках да говорим за сестра ми и Кейтлин Донован.

-Разбира се,седнете.

Седнах на стола пред бюрото и я изгледах остро.

-Мислите ли ,че Кейтлин Донован е истинският убиец?

-Разбира се. Нали тя е в затвора?-тя се усмихна ехидно.

-Нейни приятели твърдят ,че е отишла в тоалетната 2 минути преди да извика за помощ. А други твърдят,че е отишла преди 10 минути. Не е ли странно? Нещо не се връзва. Не мислите ли?

Тя ме зяпаше и очевидно не знаеше какво да каже.

-Повечето от учителите твърдят ,че тя е добро и примерно момиче докато други я изкарват прикрито злобна и отмъстителна.

Тя се опита да каже нещо ,но не и дадох думата.

-Не намерихме и записите от камерите. Не намерихме и отпечатъците на Кейтлин по ръкавиците.

-Това е вече стара работа, началник Алистър. -очевидно започваше да се ядосва.

-Става въпрос за сестра ми. И се кълна ,че ако криете нещо ..... ще ви съсипя. -казах през зъби и напуснах кабинета и.

Вървях през училищния коридор докато не видях плакати на ученици. Единият от тях ми привлече вниманието. На него беше Ашли. Усмихната. А до нея.....Кейтлин. Двете се прегръщаха и изглеждаха така невинни и чисти. Погалих лицето на Ашли и погледнах към това на вещицата.

-Как може под това красиво лице да се крие вещица като теб?