Събудих се от писъците на майка ми. Чудех се какво ли и става на тази жена. Отидох до хола да я видя и изглеждаше доста щастлива. Бързо се приближи до мен и каза:
-Фейт, ти си приета в университета в Сидни! - усмихнах се широко на думите и. - Утре в 8:00 сутринта ти е полета. Ще живееш с братовчед ти Майкъл.
Бързо я прегърнах. Останах без думи. Мечтата ми се сбъдваше. Не мога да повярвам. Изтичах към стаята си и започнах да си оправям багажа. Да се представя, аз съм Фейт, на 18 съм. Родена съм в Чикаго, но дълго време живея в Маями.
По-късно излезнах със Стейси. Разказах и.
-И ще отидеш да учиш в Сидни?
-Ами, да.
-Колко се радвам. - прегърна ме доста силно.
-Стейс, не мога да дишам. - засмяхме се. -Обещавам, че ще си пишем всеки ден.
------
Алармата ми звънна. Днес е денят. Днес отивам в друг континент. Започвам нов живот. Станах от леглото, отидох в банята, измих си лицето и зъбите. Сложих си бяла къса блуза, черните дънки и маратонките на найк. Взех си куфарите и тръгнах към летището.
------
Вече съм в Сидни. Видях Майк. Сега е със синя коса.
-Майкии! - извиках и го прегърнах много силно.
-Фейт! Внимавай. Остави ме без въздух. Но се радвам, че ще живеем заедно! - каза той и се усмихна широко. -Хайде да тръгваме.
Тръгнахме към къщата му. Беше огромна и много красива. Той отключи входната врата.
-Уау. - казах, влизайки вътре.
-Харесва ли ти? - попита ме той.
-И питаш! - засмяхме се. Чух мъжки гласове. Явно той не живее сам. Показаха се три момчета. Единият от тях беше Калъм. Да, Калъм Хууд ми беше гадже. Как се разделихме? Ами той ми изневери. И ето, година и половина по-късно го виждам.
-Това са Люк, Калъм и Аштън.- каза Майк.
-Фейт? - попита Калъм. - Какво правиш тук?
-Ще живея тук. - отговорих му.
-Ама вие познавате ли се? - попита момчето със зелените очи. Беше Аштън.
-Да..- отговорих.
-Но..- беше прекъснат от Люк.
-Ъм..здравей! - синеокото момче ми подаде ръка.
-Здрасти. Приятно ми е. - казах.
-Стига толкова. Ела да ти покажа стаята ти. - тръгнах по стълбите с братовчед ми. - Това е стаята ти. И внимавай с момчетата.
-Спокойно. - засмяхме се. - Аз ще лягам да спя. Уморена съм..
-Добре. Лека нощ. - каза и ме целуна по бузата.
-Лека. - затворих вратата. Легнах си на леглото и разглеждах какво има в Twitter и Tumblr.
*на сутринта*
От долния етаж идваше доста шум. Реших да стана от леглото и видях как момчетата се гонят из къщата по долно бельо и Аш държеше нещо. Явно това бяха панталоните им.
-Какво по дяволите правите?! Не сте на шест! - те спряха.
-Добро утро и на теб. - обади се Люк....
Това е първата ми история. Надявам се да ви харесва. ^^ ;дд
Ако може споделете мнението Ви в коментарите..;дд
