Качих се в стаята си. Малко по-късно някой почука на вратата. Беше Калъм.
-Виж, Фейт, ами аз още имам чувства към теб. Не трябваше да ти изнерверявам и наистина много съжалявам. Беше глупава постъпка. Обичам те!
-Аз не знам какво да кажа..
-Не говори. - приближи се към мен и ме целуна. Почудих се какво да направя и му отвърнах. Не знам защо го направих. Отдръпнах се.
-Калъм, аз..- той ме прекъсна.
-Да, знам. Нямаш чувства. - стана и излезна от стаята по възможно най-шумния начин.
Два часа по-късно слезнах. Случайно чух как Люк и Аш говорят.
-...Люк защо не я поканиш на среща?
-Ще го направя, но сега не е моментът. - каза синеокия.
-По-добре сега, отколкото никога. - Аштън стана и тръгна. Някой прошепна в ухото ми:
-Ти да не би да подслушваше? - изплаших се, обърнах се и беше Майкъл.
-Недей да ме стряскаш така! - изкрещях.
-А ти недей да подслушваш!
-Излизам навън.
-Идваме с теб.
-Искам да съм сама. - казах.
-До един час да си тук.
-Чао. - казах и го прегърнах.
По пътя за парка се чудех за какво говореха Аш и Люк. Признавам, Люк е доста симпатично момче и нещо от него ме привлича. Паднах на земята.
-Хей! Внимавай малко! - каза едно момиче с тъмна коса и тъмни очи.
-Извинявай.
-Извинявай. - измитира ме.
-Кучка. - казах.
-Я повтори пак!
-Това,което чу. - отговорих
-Ха-ха-ха.Забавна си.
Тъкмо да и се нахвъля на бой някой ми издърпа ръката. Люк. Ядосах се и на него.
-Само да си посмяла. - каза ми. -Има доста надути момичета в този град. Хайде да тръгваме и не се ядосвай.
Не казах нищо и тръгнах. Тишината беше неловка, но и сладка.
-Фейт..- погледнах го -От доста време искам да те попитам един въпрос. Знам, че се познаваме от малко време, но аз открих нещо специално в теб. Всяка секунда прекарана с теб е прекрасна. Харесвам те. Би ли излязла с мен на среща?
-Да. -усмихнах се. Той ме прегърна.
-Утре ще те взема в 19:30.
-Ъм,Люк..живеем в една къща.
-Но не и на един етаж. - засмяхме се. Той отвори вратата на къщата.
-Къде бяхте? - чух ядосания глас на Майкъл.
-Дълга история. - отговорих и тръгнах към стълбите.
-Имам време. - добави той.
-Лека нощ.
-------
Събудих се с усмивка. Днес е срещата ми с Люк. Цял ден обикалях в кръг, чудейки се какво да облека. Калъм стоеше на вратата.
-Знам за срещата ти с Люк.
-От къде разбра? - бях учудена.
-Разглеждах му телефона и видях в бележки. Е, ами пожелавам Ви щастие.
-Калъм..-прекъсна ме. Защо никога не изслушват другите?!
-Не казвай нищо.
18:30
Само още един час. Сложих една рокля. Не нося рокли, но в този случай трябва да съм по-добре облечена. Сложих си фон дьо тен, ярко червено червило и очна линия. Отворих вратата. Там беше Люк. В ръката държеше роза и ми я подаде.
-Готова ли си? - попита.
-Да. - казах и тръгнахме. - Къде ще отидем?
-Нека остане изненада.
Ходехме около десет минути.Стигнахме до един ресторант.Беше огромен.Седнахме на масата.
-Какво ще желаете? - попита сервитьора. - О,Люк,здравей.
-Ейбъл.Тук ли работиш?
-Да. - щеше да каже нещо,докато едно момиче не ми се нахвърли на гърба.
-Ейбъл,скъпи..-тя започна да го целува.
-Макензи,на работа съм. - момичето ми изглеждаше познато.Много познато..Тя беше тази от парка. -О,кой е тук.
-Аз искам пица,ами ти,Люк? - казах.
-И аз. - каза той.
Момчето и момичето се отдръпнаха от масата.Тя беше като някое малко кученце по него.Следеше всяка негова крачка.
-------
Излезнахме от ресторанта.Беше най-хубавият ден в живота ми.Люк ме хвана за ръката и преплете пръстите ни.Погледите ни се засекоха.
Ето я и втората част.Нямах много муза.;дд Надявам се да Ви харесва.
