Излезнахме от ресторанта. Беше най-хубавия ден в живота ми. Люк ме хвана за ръката и приплете пръстите ни. Погледите ни се засекоха. Той се приближи към мен, докато не звънна телефона му.
-Какво има, Аш?...Утре сутринта?...Добре, прибираме се.
-Защо ти се обади? - попитах.
-Утре сутрин сме на интервю.
Леко кимнах. Най-много мразех тази част. Не ми харесваше, че като дойда прекарвам малко време с братовчед си, заради концерти или интервюта.
На сутринта
Събудих се от слънчевите лъчи, влизащи в стаята ми. Станах от леглото и отидох в банята. Измих си лицето и зъбите. Загледах се какво има в Tumblr. Стана ми скучно и слезнах на долния етаж да закусвам. Имаше бележка на хладилника, на която пишеше :
"Извън града сме на интервю. Ще се върнем късно вечерта.
С обич: Твоя любим братовчед Майкъл."
Взех един буркан нутела и лъжица, след което се качих в стаята си. Звъннах на Стейси по скайп. Тя е най-добрата ми приятелка от Маями. Говорехме си доста дълго време. Като се замисля тук нямам никакви приятели. Получих съобщение от Калъм.
Майкъл :Хей! Какво правиш?
Фейт: Нищо интересно. Ами вие? Къде сте?
Майкъл: В Мелбърн. Ще се приберем късно.
Някой звънна на звънеца. Нямах си представа кой е. Слезнах плахо по стълбите и бавно отворих вратата. Видях доставчик с цветя, бонбони и плюшено мече.
-Добър ден. Вие ли сте госпожица Фейт?
-Да. - отговорих просто.
-Подпишете тук. - подаде ми лист и химилал. Подписах и взех нещата. Кой ли ги е изпратил? Бяха около десет рози и вътре имаше бележка, на която пишеше "Надявам се да ти харесват. - Калъм хх". Бонбоните бяха шоколадови, а мечето беше светло кафяво в ръцете си сърце с надпис "I Love You".
Прекарах целия ден в хола на дивана, гледайки някакви сериали. По едно време съм заспала. Погледах към часовника, който показваше 9:23PM. Чух, че входната врата се отключва и видях момчетата. Те бяха наистина щастливи.
-Как мина? - попитах ги с усмивка.
-Страхотно. - отговори Майкъл. Отиде в кухнята и взе две от най-големите кутии пици. Седнахме на дивана.
-Какъв филм искате? - попита Люк.
-Все ми е едно. - отговори му Майкъл, който целия беше в пица. Всички се засмяхме при гледката. Накрая пуснахме филма "Жив дявол".
Видях, че всички спят и реших да се кача в стаята си. Около десет минути по-късно някой почука на вратата.
-Може ли да вляза? - попита Калъм. Кимнах. Той погледна нещата, който по-рано получих и се усмихна леко. - Мислех, че ще ги изхвърлиш. Точно за това искам да поговорим. - въздъхна и седна на леглото до мен. - Фейт, не съм те забравил. Много съжалявам, че така се получи. Моля те, дай ми втори шанс.
-Не знам. Нужно ми е време да помисля. - поех дълбоко въздух.
-Добре. Лека нощ. - каза и ме целуна по челото.
Трябваше ли да му дам втори шанс? Ами ако пак щеше да ме нарани? Мушнах се под завивките и заспах дълбок сън.
Здравейте. Ще започна по-често да публикувам глави. Дълго време обмислях какво да се случи в историята и вече измислих. ;д
Благодаря на YansTodorova за новата корица. Ако имате нужда от корици - пишете ѝ. ;дд
