Photograph

Стаята по Фотография

- Излизам!- изкрещях от стаята си.

Не получих отговор от страна на баща ми. Нещо нормално.

Преметнах кожената чанта през рамо и взех ключовете си. Заключих стаята си и и тръгнах по стълбите.

- Нали знаеш, че нямам търпение да се изнесеш? - баща ми каза когато отварях вратата.

- Ако ми позволяваше да работя още преди 2 години щях да замина без да те погледна. - казах и тряснах старата дървена врата.

На няколко метра от къщата ни имаше спирка от, която си хващах рейса всеки божи ден, за да стигна до училище. Хехе аз съм на 16, а все още нямам кола що не. Истината е, че не сме богати. Дори мога да кажа, че сме бедни. Татко не работи. Издържаме се с детските надбавки и стипендията ми, които общо правят към 100 паунда.

Вече ви казах половината ми живот затова, защо просто не ви кажа и другата половина. Името ми е Пери. Пери Едуардс. Както казах на 16 съм от малкото градче в гравство Йоркшир на име Лакок. Не марката обувки. Като цяло града е скучен и всички ние учениците завършващи тази година се опитваме да избягаме от тук. Някои отиваме в Ливърпул, Манчестър, Лондон. Който както се  уреди. Но...нека продължим с мен. Аз майка нямам. Дъъълга история. Предпочитам да не говоря за това. Не обичам да комуникирам с хора. Намам компютър, нито телефон. Но имам телевизор и фотоапарат за който спестявам от както мама си тръгна(10 години и ехе разбрахте нещо за любвеобвилната ми добричка мама). Искам да стана фотограф. Имала съм и предложения за работа, но ехе ето тук се намесва все обичащия ме баща. Той не ми дава да работя и да изкарвам пари. "Не искам да си като обикновенните деца. Нямаш нужда от компютър, телефон, аудиоплейър. Нямаш нужда от такива простотий". Да... болен мозък какво да се прави. Докопвала съм се до компютър точно веднъж в часа по компютри...да на следващия ден татко дойде в училище и ме отписа от този предмет. Нямам и приятели, които да ме науча да ползвам. Преживява се някак.

Нека пак се върнем към мен. Имам мръсно руса коса, която винаги е на висока опашка, океаново морско сини очи и като цяла това имам. Нямам гримове и никога не съм се гримирала. Като цяло съм в много добра форма понеже съм в училищния отбор по плуване. Капитан. Цялата ми стена е окачена в медали, но няма намерение да ставам плувкиня.  Както казах искам да съм фотограф.
***

Стигнах училище изненадващо бързо, което означава ПРАВО КЪМ СТАЯТА ПО ФОТОГРАФИЯ! Влязох вътре и извадих фотоапарата от чантата си. Махнах лентата и започнах рутината по принтиране на снимките. Процес, който беше много дълъг и сложен, но за сметка на това удоволствие за мен.

На машината до мен имаше още едно момче което се бореше с уреда и очевидно нещата не му се получаваха. Май беше от класа ми по английски и география. Нямах намерение да му помагам. Имам си собствени снимки за правене.

Вратата се отвори разко. Госпожата ни по фотография.

- Здравей Джо. Знам, че искаше да ти помогна да наваксаш и да не те скъсам отново, но директорката ми възложи нещо което е неотложно. Пери ти си брилянтна, знаеш процеса на изуст моля те помогни му.

- Мисис Ф...- започах.

- Ако той не изкара минимум 4 на изпита след 2 седмици ще те скъсам и теб.

- Аз съм брилянтен фотограф.

- А мен това не ме интереаува. Или минимум 4 или двойки и повтаряне на годината и за двамата. Материала за цялата година. Сигурна съм, че ще се справите. И двамата сте много умни деца. Джо ще те очаквам края на годината.

- Защо чак тогава.

- Нямам намерение да ти преподавам. Късмет ви желая дечица. Освободени сте от днешните часове. - усмихна се тя и пак излезе.

- Къде си проспал часовете по фотоградия забога?! - казах отегчено.

- Не ми е интересно. Аз съм Джо между другото. Джо Съг.

- Пери.

- Добре Пери. Какво да направя първо?

- Отдръпнеш на 5 метра от кабинета.- казах работейки по снимките.

- Ама.

- Пич. Снимките ти са боклук. Нека почнем от тях. Цензурирано: НЕ. Снимано от правилна страна ъгъл и светлина: НЕ. А какво е това качество забога?!

- Моят IPhone.

- I...кво?!- опулих се.

- Телефона ми. Ти намаш ли?

- Аз...имам друг модел. Хайде ела с мен. Ще те науча да снимаш. Вземи това и да излизаме навън. - подадох му една камера от тези дето ползват за практика и го дръпнах към двора.