Photograph

Киан, учителя по пяно и O2L.

-И как се казва този твои приятел ?- попитах Каспър, настанявайки се на седалката до него.
-Киан. И той снима видеа като мен.
- И само чрез снимане на видеа от собствената си стая е станал актьор и има филм?! И аз искам!- учудих се.
- Сигурен съм, че ще си допаднете.- усмихна ми се Каспър. – Той си пада малко луд ама нищо. Двамата ще лудеете на спокойствие.
- Като защо не се очудвам от приятелите ти.- казах и извадих книгата, която си бях взела за 11 часовия полет
Каспър сложи жака в телефона и заслуша музика, игнорирайки ме по всякакъв начин. Беше приятно 11 часовото спокойствие. Нямаше шум, почивах си на спокойствие, знаейки, че нямам работа за вършене. Вярно мина бавно но поне успях да поспя нормалните 8 часа за една 16 годишна учаща. И прочетох 3 книги.
На вън беше ацки топло. Никога в Англия не е имало такива температури. Слънцето бързо хвана бялата ми кожа чийто цвят без проблем може да се сравни с този на нов чаршаф или Волдемор.
Една лимузина дойде да ни посрещне от летището.
-И къде ще се настаняваме?- попитах Каспър дочитайки последните страници от книгата ми.
-Нали ти казах. У приятеля ми. И останалите от „групата“ му.
- Каква група?
- О2L. 6 момчета правят видеа и всеки ден едно от тях качва. Трябва да ги видиш.
- Знаеш, че нямам телефон...или компютър или сякакви такива глупости от които не се нуждая. Край.- казах и прибрах книгата в чантата ми. Погледнах през леко замагления прозорец на лимузината и се загледах в палмите и всичко като цяло покрай мен.
Не след дълго дългата кола спря. Шофьора ми отвори врата. Аз слязох и огледах огромната къща. Затворих вратата и усетих как някой поставя ръка на рамото ми.
-Добре дошла вкъщи за близката 1 седмица. Хайде да влизаме трябва да те запозная. – той ми се усмихна и ме дръпна за ръка. Минахме нагоре по стълбите и излязохме от гаража. Самото имение имаше вътрешна градина което беше яко и имаше басейн и игрища и всичко милионерско.
-Ето ги и тях!- чух някой да казва зад нас.
Обърнах се към човека. Беше момче горе доло колкото нас. Косата ми светло-кафява. Очите ми бяха много приятно кафеви и беше изключително висок. Може би 1,80-1,85. Бе по потник и можех да видя ръцете му което бяха усеяни с най-различни татойровки. Беше наистина красив.
-Аз съм Киан, а по писанието което ми даде Каспър ти трябва да си Пери?- усмихна ми се момчето.
- Приятно ми е да се запознаем.
- Хайде елате да ви запознач с другите.- Киан тръгна към нас,постави ръка накръста ми и ме дръпна на някъде. Признавам си изчервих се като домат.
- Момчето това красивата приятелка на Каспър, Пери. Любов това са моите съквартиранти/ приятели Рики Джейси Конър Тревър и Сам.
Помахах им срамежливо и се усмихнах. Каспър замина с тях някъде, а на мен Киан ми показа стаята. И той отпраши при тях. Реших да си разопаковам багажа така и така нямах какво да правя. Когато приключих и с багажа реших да разгледам голямата къща. Посредата на хола имаше един красив роял. Черен и излъскан от всякъде. Огледах го от всички страни.
-Можеш ли да свириш?- някой ме страсна от отзад. Отдръпнах се уплашена от пяното. – Не се плаши.- Киан ми се усмихна.
- Не, не мога да свиря. – казах отдъхвайки си.
- Ела тук.- той седна и ми направи място и на мен.
- Натисни това, след това ето това и това едновременно. Редувай ги и виж какво ще се получи.
Не мислих, че нещо ще се получи...и в действителност нищо не се получи. Киан ме изака дава ми насоки демонстрира отново. Накрая той усети как се ядосах. Хвана ръката ми и започна да свири с моите пръсти. Изтръпнах леко.
-Отпусни ръка.- скастри ме той.
Отпуснах ръка и се оставих на Киан. Беше...приятно. Нищо че не знаех какво правя или коя бе песента. Киан бе изключително съсредоточен в това което прави.

-Давай сега ти.- каза той и пусна ръцете ми.

- Ама аз нищо не мога.

- Можеш.

Прекарахме може би половин един час на пяното. Той ме научи да свиря песента House Of Gold на Twenty One Pilots. Е аз поне правих жалки опити но нали така щях да се перя пред Бенджамин, че и аз знам нещо на пяното. Чудех се само къде са всички момчета. Не се мяркаха толкова време.
Последния половин час Киан ме бе оставил да се опражнявам. Всеки път, когато нещо обърквах се ядосвах на себе си много жестоко.

-Не го приемай толкова навътре. Отпусни се и се остави на течението.

- Може ли да млъкнеш и да си ядеш сандвича. Опитвам се да се съсредоточа.

-Само исках да ти кажа, че ще излизаме след половин час. Из гръда и ако искаш да дойдеш те съветвам да се оправяш. И за твое сведение сандвича ми е много вкусен. – каза Киан с пълна уста.
Засмях се леко и тръгнах към стаята си. Сложих едни тесни черни дънки скъсани на колената и черен потник. Вързах червената си риза на раета на кръста и обух високите червени Converse. Вързах косата си на висока опашка и Поставих няколко силиконови гривни и една кожена на ръцете.

-Тръгваме!- чу се вик от доло. Усмихнах се и като за последно преметнах малката камера на врата си

Хелоо! Съжелявам за забавянето просто имам много за учене аи ми предстои преместване в друго училище. Надявам се главата да ви е харесала, а ако е така вие си знаете звездичките. Чаааооо! :)