- Е как се казваш?
- Предпочитам да не си казвам името.
- Добре пепеляшке. Къде ти е тиквата и мишките?
- Отпред паркирани.- усмихнах се.- Но аз не съм пепеляшка.
- Напротив си. Нейната мечта е да се освободи от злите си сестри и маштеха. А твоята?
"Мисли за нещо нормално които всички момичрта на годините ми бики искали"
- Хмм. Искам кола. Мini Сooper. Но трябва да работя, за да си купя.
- Аха. Блогодаря ти за танца. - той ми се усмихна и пусна ръцете ми.
Усмихнах се на себе си и седнах обратно на масата. Шедьовъра ми го нямаше. Явно някой я беше бутнал и той бе изхвърчал на някъде. Никога нямаше да разберем.
Останалата част от вечерта мина супер скучно. Е Джо ме изпрати до училище и по пътя остави Андреа, за да не си помисли нещо когато се вмъкваме с Джо сами в училище в 2:30АМ. Съблякох хубавата рокля и я върнах на Джо, защото моя "гардероб" не я побираше.
Училището мина във вълнение за първия работен ден. Е видях студиото беше огромно и имаше всякаква техника и всичко което ми беше нужно. Доказах, че ставам за работата и наистина подписах с агенцията на мистър Съг. Апартамента над студиото беше перфектен за едно 16 годишно момиче. Имаше кухня и всекидневна в едно, малка спалня с гардеробна към нея и баня. Един проблем: беше абсолютно празен. Тогава започнах да броя дните до заплата. Само 30 дена. За щастие цялата сграда беше много добре изградена и нямаше нужда да ползвам климатик или парно или камина или каквото и да е. До заплатата спах в спален чувал...на земята, но бе по-добре от шахтата в училище или стария матрак в къщата на баща ми.
***
- Виж какво пристигна в пощата за теб.- Джо ми подаде едно пликче.
Оставих фотоапарата на масата и го взех.
- Честита ти първа заплата. Заслужи си я.
- Първото нещо което ще си купя е легло. Ооо...Джо. И ти ще ми помогнеш да избера мебели. Толкова се радвам. - гушнах го.
- Какво ни спира.- той спретна ръкави.
- Аз. Джо пак си тук. А щяхме да излизаме. Забрави ли? Една нощ щяхме да излезем и ти пак си с Пери. Е писна ми.- тросна се Андреа.
YOU ARE READING
Photograph
RandomПери Едуардс. Име на обикновенно момиче. Тя е бедна, но това не я разделя от мечтата и да бъде фотограф някой ден. А...не ми се разказва четете, за да разберете.