Новата кола и спора с Хитлер.

170 16 4
                                    

- Е как се казваш?

- Предпочитам да не си казвам името.

- Добре пепеляшке. Къде ти е тиквата и мишките?

- Отпред паркирани.- усмихнах се.- Но аз не съм пепеляшка.

- Напротив си. Нейната мечта е да се освободи от злите си сестри и маштеха. А твоята?

"Мисли за нещо нормално които всички момичрта на годините ми бики искали"

- Хмм. Искам кола. Мini Сooper. Но трябва да работя, за да си купя.

- Аха. Блогодаря ти за танца. - той ми се усмихна и пусна ръцете ми.

Усмихнах се на себе си и седнах обратно на масата. Шедьовъра ми го нямаше. Явно някой я беше бутнал и той бе изхвърчал на някъде. Никога нямаше да разберем.

Останалата част от вечерта мина супер скучно. Е Джо ме изпрати до училище и по пътя остави Андреа, за да не си помисли нещо когато се вмъкваме с Джо сами в училище в 2:30АМ. Съблякох хубавата рокля и я върнах на Джо, защото моя "гардероб" не я побираше.

Училището мина във вълнение за първия работен ден. Е видях студиото беше огромно и имаше всякаква техника и всичко което ми беше нужно. Доказах, че ставам за работата и наистина подписах с агенцията на мистър Съг. Апартамента над студиото беше перфектен за едно 16 годишно момиче. Имаше кухня и всекидневна в едно, малка спалня с гардеробна към нея и баня. Един проблем: беше абсолютно празен. Тогава започнах да броя дните до заплата. Само 30 дена. За щастие цялата сграда беше много добре изградена и нямаше нужда да ползвам климатик или парно или камина или каквото и да е. До заплатата спах в спален чувал...на земята, но бе по-добре от шахтата в училище или стария матрак в къщата на баща ми.

***

- Виж какво пристигна в пощата за теб.- Джо ми подаде едно пликче.

Оставих фотоапарата на масата и го взех.

- Честита ти първа заплата. Заслужи си я.

- Първото нещо което ще си купя е легло. Ооо...Джо. И ти ще ми помогнеш да избера мебели. Толкова се радвам. - гушнах го.

- Какво ни спира.- той спретна ръкави.

- Аз. Джо пак си тук. А щяхме да излизаме. Забрави ли? Една нощ щяхме да излезем и ти пак си с Пери. Е писна ми.- тросна се Андреа.

PhotographWhere stories live. Discover now