- Къде хукна?!
- Очевидно дълеч. От теб.- обърнах се и викнах на Бенджамин. Той се засмя и чух как се здрависва с някой. Бясна напъхах цялата папка без да ме интересува особенно какво съм изсипала от вътре. Грабнах следващия предмет. Усетих как някой след мен вика.
- Хей хей хей хей хей!- Джо ме завъртя.
- Какво?! - вирнах ръце.
- Не съм те виждал да бързаш толкова много за френски. Обикновенно трябва да те влача до там, за да влезеш изобщо в час.
- Ами извеснъж ми се приучи френски. ¡Hasta mañana!
- Това означава до утре...и е на испански.
- Испански...френски...италиански не виждам разлика. - вдигнах ръмене и продължих напред. Влязох в стаята и троснах всичко на масата. Седнах на стола и затворих за секунда очи.
- Така лесно няма да се отървеш. - чух глас до ухото ми. Отворих очи и видях високия силует на русото момче сядащо няколко чина пред мен. Въздишах леко и отворих папката-учебник на дадената страница.
***
- Кой чакаш.- Джо ме гушна.- Очевидно някой.
- Кажи ми какво ти има.
- Якия ти приятел Бенджамин.
- Какво за него? Пак ли се е държал като идиот.
- Сега трябва да правим...нещо. И да го изявим на вечерта на талантите. Каква забава ни чака. - казах с ирония и се загледах в падащите по стъклата на колите дребни капчици вода.
- Кой чакаш.
- Дъжда.
- Ще те закарам.
- Не няма. Знаеш че колата ми е на ремонт и ти трябва да ми помагаш из града. Все пак си ми гадже. - Андреа го дръпна за яката на ризата и го целуна.
- Забавлявайте се. Оставете и малко храсти разбира се.- пошегувах се. Андреа ме погледна тъпо, вирна един среден пръст нагоре и дръпна Джо извън козирката. Вълеше толкова силно, че съвсем скоро неможах да видя нищо освен сиво. Тъй като единствено с Джо оставахме след часоветв да му помагам с фотографията (е разбира се и Андреа беше там да досажда) бях сама, седяща на стълбите чакаща евентуално дъжда да спре или поне да намалее.
Мина доста време. Нито спря, нито намаля.
- Хей. Ти какво правиш все още тук?! - Бенджамин седна до мен.
DU LIEST GERADE
Photograph
SonstigesПери Едуардс. Име на обикновенно момиче. Тя е бедна, но това не я разделя от мечтата и да бъде фотограф някой ден. А...не ми се разказва четете, за да разберете.