Photograph

Show Time

- Къде хукна?!

- Очевидно дълеч. От теб.- обърнах се и викнах на Бенджамин. Той се засмя и чух как се здрависва с някой. Бясна напъхах цялата папка без да ме интересува особенно какво съм изсипала от вътре. Грабнах следващия предмет. Усетих как някой след мен вика.

- Хей хей хей хей хей!- Джо ме завъртя.

- Какво?! - вирнах ръце.

- Не съм те виждал да бързаш толкова много за френски. Обикновенно трябва да те влача до там, за да влезеш изобщо в час.

- Ами извеснъж ми се приучи френски. ¡Hasta mañana!

- Това означава до утре...и е на испански.

- Испански...френски...италиански не виждам разлика. - вдигнах ръмене и продължих напред. Влязох в стаята и троснах всичко на масата. Седнах на стола и затворих за секунда очи.

- Така лесно няма да се отървеш. - чух глас до ухото ми. Отворих очи и видях високия силует на русото момче сядащо няколко чина пред мен. Въздишах леко и отворих папката-учебник на дадената страница.
***
- Кой чакаш.- Джо ме гушна.

- Очевидно някой.

- Кажи ми какво ти има.

- Якия ти приятел Бенджамин.

- Какво за него? Пак ли се е държал като идиот.

- Сега трябва да правим...нещо. И да го изявим на вечерта на талантите. Каква забава ни чака. - казах с ирония и се загледах в падащите по стъклата на колите дребни капчици вода.

- Кой чакаш.

- Дъжда.

- Ще те закарам.

- Не няма. Знаеш че колата ми е на ремонт и ти трябва да ми помагаш из града. Все пак си ми гадже. - Андреа го дръпна за яката на ризата и го целуна.

- Забавлявайте се. Оставете и малко храсти разбира се.- пошегувах се. Андреа ме погледна тъпо, вирна един среден пръст нагоре и дръпна Джо извън козирката. Вълеше толкова силно, че съвсем скоро неможах да видя нищо освен сиво. Тъй като единствено с Джо оставахме след часоветв да му помагам с фотографията (е разбира се и Андреа беше там да досажда) бях сама, седяща на стълбите чакаща евентуално дъжда да спре или поне да намалее.

Мина доста време. Нито спря, нито намаля.

- Хей. Ти какво правиш все още тук?! - Бенджамин седна до мен.