Photograph

LA ние идваме

Мина близо месец от представлението. Не спечелихме, но бяхме втори. „Танците“ на Андреа спечелиха златото, но мен особенно не ме интересуваше. Бенджамин бе по -разсърден като разбра, че е втори.
Минах си успешно шофьорските и спокойно си карах из града по задължения. Много време не ми оставаше за мен и приятелите ми (Бенджамин и Джо). Напоследък доста модели пращат в студиото. Когато не бях на фотосесий разглеждах каталозите, които бях взела от най-големите магазини за мебели в града. Успях да купя някои мебели. Купих легло, гардероб и кафе машина. Всичко най-необходимо за това време. Но лаптоп и телефон така и не си купих.

Най-вече с Джо се виждахме по коридорите и обсъждахме случващото се и часовете които карахме заедно. Слава богу ми се падна той за най-добър приятел. Той ме разбираше, когато трябваше да излезем някъде и му кажа, че имам работа.
Каспър също знаеше, че много работя, затова нощем понякога ме посещаваше и ми носеше храна. Давах му едно одеало и гледахме някой филм на лаптопа му. Но не бяхме гаджета. И аз все още си очаквах срещата.
***
Беше някъде 6:30РМ. Петък. Оправях се за училище и пиех първото си за деня кафе. Радвах се, защото най-сетне днес и следващите два дни ми се освобождаваше графика от фотосесий. Може би щях да спя у Джо или да излезем някъде с Бенджамин. Каспър каза, че заминава за Южна Африка и няма да е в града известно време. Все пак той си живееше там и идваше само заради мен в града. Замина преди седмица и не каза къде отива.

Слагах двете големи папки в чантата, когато на вратата се звънна. Учудих се понеже Джо не идва да ме взима, а на Андреа колата е все още на ремонт. Оставих чантата и скочих по стълбите надоло.

-Кас-пър?- казах въпросително.

- Здравей любов. Какви са ти плановете за днес?

- Каспър приятелю. 6:55 е. Едвам функиционирам. Какви планове мислиш, че имам. На учлище съм и след това съм свободна. А ти не беше ли в Южна Африка. Защо се върна.

- Защото това са единствените ти 2 и половина дни за последния месец.

- Да прав си, но това не ми дава отговор.

- Ще те водя на кино. Има една много яка премиера в LA. Главния герой във филма ми е приятел и иска да присъствам.

- Ти сериозно ли искаш да ме водиш в LA? НА ДРУГАТА ЧАСТ НА СВЕТА!

- Е ти нали имаш паспорт. Хайде оправяй си багажа. – каза той и се самопокани.

- На училище съм. Ако натрупам отсъствия ще викат татко. И като го разберът какъв е...
- Отиваш за осиновяване. Знам. И за това имам решение.- каза гордо Каспър и застана на буквата Ф. Бръкна в джоба и извади една малка бележка.

- Златен си.- усмихнах се. - Но трябва да мина и да я оставя.

- И ни чака полет след час и половина...- допълни той.

Усмихнах се и пъхнах бележката в джоба. Измък куфара си из под леглото и напъхах няколко дрешки вътре. Пъхнах цялото обурудване на камерата си. Още някои работи като четката за зъби и четката за коса и закопчах куфара. Връчих го на Каспър и взех черния си клин и пуловера, които си бях подготвила за пътя. Влязох в банята и ги облякох. Сложих униформата на една закачалка и я закачих в шкафа. Обух малките платформи и сложих на главата си черните очила, които Джо ми подари.
-Готова ли си?

- Да. – казах заключвайки.

Шофьора на Каспър взе куфара ми и го сложи в багажника до този на Каспър. Самия Каспър ми отвори вратата и влязох вътре. Беше много студено навън. Дано в LA времето да бе по-хубаво
Спряха ни пред училището. Съответно всички вече бяха влезли по касните стаи. Каспър настоя да дойде с мен.

Отворих голямата метална врата на класната ми стая и прекрачих прага. Каспър се подпря на рамката на вратата, скръсти ръце и се загледа в телефона си.

-Госпожице Едуардс, защо се появявате в такова състояние тук и на всичкото отгоре закъсняхте.

- Налага ми се да отсъствам от днешните часове. Имам неотложна работа извън страната.

- И каква е тази неотложна работа? По-важна от училище.-попита госпожата. Сега става интересно.

- Като пристижен фотограф на една от най-големите агенций в Англия за мода и стил ми се налага да пътувам. Както казах по работа.- изпъчих се аз и подадох бележката за отсътвия.

- Незнаех, че сте толкова добър фотограф мис Едуардс.- издразни се госпожа Патерсън.

- Може да питате приятеля ми Джо. И който и да е. Моля ви спрете да ми губите време и ми вземете бележката. Имам полет за хващане.

- Добре.- примири се госпожата издърпа бележката от ръката и превъртя очи.

Усмихнах се на Джо и двамата с Каспър излязохме. LA ние идваме.