Photograph

Разходката, Раздялата и Тухлата

- Хайде Пери. Не изоставай!- подвикна Каспър от отпред. Смених още два пъти ъгъла на снимане и ги настигнах.

- Дай да видя. - Каспър се обърна към мен. Показах снимките, които бях нащракала и продължих напред. Бяхме високо над града. Попринцип трябваше да отидем до големите букви Holleywood. Киан каза, че ще направя хубави снимки от горе и беше прав. Целия град светеше и беше изключително красиво. Беше около 3 и нещо през ноща. А ние като лудите обикаляхме горите над Лос Анджелис, за да търсим някави си букви.

Така и не ги намерихме. Прибрахме се малко след изгрева и да и на хубавото изгряшащо слънце направих снимки. Всички от момчетата легнаха, но някакси аз от съвсем малка немога да заспа когато е светло. Дори и да има щори в стаята. Проклет организъм.

Вместо това седнах и разгледах снимките. Това ми отне 5 минути. Няколко ми направиха впечетление. Една където Киан бе застанал в уникална поза. Една на мен, която незнам кой е направил. Най-вероятно Каспър. На нея изглеждах щастлива. В дълечината се виждаше как Джейси скача от един висок камък и прави задно салто. И още една, която помолих Киан да направи.

Оставих фотоапарата да се зарежда и седнах на пяното.Пак започнах да се мъча с проклетата песен. Натисках клавишите на големия красив Роял и се опитвах да вкарам повече емоций както Киан ми каза. Но не можех. Все пак майка ми ме остави много много отдавна.

- Защо не се получават нещата при теб. Ти си толкова музикална и го усещам.

- Текста не е за мен.

- Какво имаш впредвид?- каза Киан сядайки на столчето до мен.

- Аз израстнах без майка. - усмихнах се тъжно и тръгнах да затварям пянито.

- Тогава ще пробваме нещо друго. Дай си пръстите.- каза той замислен. Взе двете ми ръце и постави дългите си пръсти върху моите. Първо ми показа как е цялата песен след това ме остави да се оправям сама.

- The End Of All Things- Panic!At The Disco.- казах тихо след самстоятелното изпълнение на красивата песен. Твърде много пъти бях слушала песента, за да не запея текста.

- Красиво. Наистина красиво.- каза Киан. Виждах тъга в очите му, макари хубавата усмивка лепната на лицето му.

- Защо не ми посвириш нещо. Искам да чуя как свириш. Тези два дни само се опитваш да ме научиш учиш, но веднъж не те чух самостоятелно една песен да изсфириш.