Photograph

Шахтата или как заживях в училище.

Бързо отключих входната врата и изтичах нагоре. Извадих зарадяното на фотоапарата и включих батериата в него.

Бръкнах в чантата и извадих снимките, които успях днес да извадя в училище. С габърчета забих две- три. Най - хубавите на стената.

Огледах я добре и тръгнах отново по стълбите. Отворих хладилника...нямаше нищо, е като изключим щайгите бира.

- Щеше да пазариш.

- Щеше да се връщаш по-рано.

- Помагах на едно момче по фотография. - казах вървейки отново по стълбите нагоре.

- Уличница! - силна ръка ме стисна и понесе надолу.

Направих няколко кълбета и се приземих на твърдия студен под. Пак се започна.

***

"Идиот такъв. Къде се губиш?!" казах си на ум и стисна обектива.

Поставих го в камерата и оправих някои настройки свързани с този обектив. Не след дълго масивната врата на кабинета се отвори. Тогава бях направила всичко възможно което може да се направи по двете камери и скицирах нещо в една от тетрадките ми. Днес нямах нито география, нито английски, затова не ми се бе наложило да видя Джо.

- Съжелявам, че закъснях. Нали знаеш, че Коледния бал наближава. Аз съм в комитета по подготовката.

- Страхотно. Взимай това и да излизаме.- казах със сърказъм и му подадох камерата.

- Искаш ли след това да отидем до Starbucks? Ще те черпя кафе.

- Не пия кафе.

- Ще те черпя с чай.

- Добре. - казах и се захванах с работа.
***

- Неможах да те намеря в Facebook. Как се пишеш. - попита Джо взимайки двете напитки.

- Какво лице и каква книга. Забога.- казах с онази физономия какви-измислици-бълнуваш.

- Не ми казвай, че нямаш Facebook.- засмя се той.

- Хаха...смях. Аз ще тръгвам. Ще се видим утре. - казах със сарказъм.

- Поне си дай номера.

- Нямам такъв. Довиждане!- казах и излязох от кафето.

Запътих се към спирката. Не сериозно за какво лице и за каква книга ми говореше Джо. Със същото замисляне се прибрах вкъщи.

- Днес пак си била с момче нали? Ей ся ти разказах играта. Малко ти беше вчера!- запъти се пяницата към моя милост. Сложих ръце пред себе си, за да се защитя, но това не помогна особенно. С опаковото на ръкато му той ме фрасна. Съответно аз паднах и си забих главата в едната стълба. По скоро едното око. Останах на земата. Хванах окото си, мисляйки, че това ще помогне за намаляване на болката.