Бързо отключих входната врата и изтичах нагоре. Извадих зарадяното на фотоапарата и включих батериата в него.
Бръкнах в чантата и извадих снимките, които успях днес да извадя в училище. С габърчета забих две- три. Най - хубавите на стената.
Огледах я добре и тръгнах отново по стълбите. Отворих хладилника...нямаше нищо, е като изключим щайгите бира.
- Щеше да пазариш.
- Щеше да се връщаш по-рано.
- Помагах на едно момче по фотография. - казах вървейки отново по стълбите нагоре.
- Уличница! - силна ръка ме стисна и понесе надолу.
Направих няколко кълбета и се приземих на твърдия студен под. Пак се започна.
***
"Идиот такъв. Къде се губиш?!" казах си на ум и стисна обектива.
Поставих го в камерата и оправих някои настройки свързани с този обектив. Не след дълго масивната врата на кабинета се отвори. Тогава бях направила всичко възможно което може да се направи по двете камери и скицирах нещо в една от тетрадките ми. Днес нямах нито география, нито английски, затова не ми се бе наложило да видя Джо.
- Съжелявам, че закъснях. Нали знаеш, че Коледния бал наближава. Аз съм в комитета по подготовката.
- Страхотно. Взимай това и да излизаме.- казах със сърказъм и му подадох камерата.
- Искаш ли след това да отидем до Starbucks? Ще те черпя кафе.
- Не пия кафе.
- Ще те черпя с чай.
- Добре. - казах и се захванах с работа.
***- Неможах да те намеря в Facebook. Как се пишеш. - попита Джо взимайки двете напитки.
- Какво лице и каква книга. Забога.- казах с онази физономия какви-измислици-бълнуваш.
- Не ми казвай, че нямаш Facebook.- засмя се той.
- Хаха...смях. Аз ще тръгвам. Ще се видим утре. - казах със сарказъм.
- Поне си дай номера.
- Нямам такъв. Довиждане!- казах и излязох от кафето.
Запътих се към спирката. Не сериозно за какво лице и за каква книга ми говореше Джо. Със същото замисляне се прибрах вкъщи.
- Днес пак си била с момче нали? Ей ся ти разказах играта. Малко ти беше вчера!- запъти се пяницата към моя милост. Сложих ръце пред себе си, за да се защитя, но това не помогна особенно. С опаковото на ръкато му той ме фрасна. Съответно аз паднах и си забих главата в едната стълба. По скоро едното око. Останах на земата. Хванах окото си, мисляйки, че това ще помогне за намаляване на болката.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Photograph
DiversosПери Едуардс. Име на обикновенно момиче. Тя е бедна, но това не я разделя от мечтата и да бъде фотограф някой ден. А...не ми се разказва четете, за да разберете.