See You Again

"Закуската"

Закуската мина добре. Все пак бях с моето бебче, независимо дали той знаеше това или не. Радвах му се. Почти не говорех, само го гледах, а щом той се обърнеше към мен и попиташе защо го гледам така, аз просто му казвах, че е красив. Той изчервяваше и се завърташе.

- Турнето дотук е върховно. Срещнахме толкова много фенове, толкова много усмивки. Една от фенките донесе торта на Лиам за рождения ден, а той даде голямо парче на мен - радваше се като малко дете. - Работата по новия албум върви чудесно и нямам търпение феновете да го чуят. Няма да се фукам, нооооооо той ще бъде убиец - извика и всички в заведението го погледнаха. - Опа - каза, засмивайки те. - Съжалявам!

- Е, момичета, момчета, гаджета..нещо? - побутнах го закачливо по ръката. - Можеш да кажеш на старата леля Мел - засмяхме се.

- Има едно момичееее... - започна той.

- И кое е това момиче, Найл? - попита любопитно, но весело Маура.

- Амм..тя-тя е много хубава - погледа му беше в чашата кафе пред него, не ни поглеждаше.

- Хайде де, няма да ти вадим думите насила - ухилих се.

Някой беше влюбен, усмихнах се отново при тази мисъл. Колко сладко.

- Дойде да работи вместо Лу, понеже се наложи тя да се върне в Англия заради Лукс. Тя...казва се Анна. Рускиня е, има руса дълга коса и сини очии... - беше опрял главата на ръката си и гледаше замечтано - има бледа и нежна кожа и меден глас...

- Охх, бонбон. Влюбен бонбон - усмихнах се. - Е, защо не и кажеш?

- Защото аз...аз..аз..тя няма да ме хареса - каза той с намръщено лице.

- Миличък, ти си толкова прекрасен. Толкова очарователен и сексиииии...

- Уу, мамо! Това не прозвуча добре - всички се засмяхме.

- Найл - той ме погледна. Гледахме се право в очите. - Ще ти го кажа като на приятел, защото ние сме такива - той кимна. С Маура знаехме, че не е така, но това не беше времето и той да знае. Щях да подкрепя бебето си - като приятел. - Ако не опиташ, няма как да разбереш. Ако не и кажеш, тя няма да научи. Не очаквай някой друг да свърши твоята работа! Някой ще те изпревари и тогава ще боли. Много! Вярвай ми! Ти си един страхотен младеж и аз съм напълно убедена, че бъдещата ти приятелка, ще е най - щастливото момиче на планетата, точно, защото ще има теб - посочих го с пръст. Усмивката отново озари заведението. Слънчице.

- Благодаря, Мел! - каза той. - Наистина ще опитам, пък ще видим.

- Стискаме палци, миличък! - каза Маура.

И така продължихме разговора за трепетите на Найл в любовта и други глупости, които след малко няма и да си спомням. Той наистина беше забавен. Разказа толкова много вицове, че дори не знам как е успял да ги запомни.

- Мили дами, съжалявам, но трябва да ви кажа чао, защото ми се налага да тръгвам. Имаме интервю - спря да говори, когато видя тъжната физиономия на Маура - нооооооооо - лигльо, точно такъв беше - след час и половина съм свободен и ще ви дойда на гости. Йеее! - каза той, размахвайки ръце. - Надявам се, не се натрапвам - погледна към мен.

- Ооо, не! Разбира се, заповядай, когато пожелаеш! - усмихнах се.

- Благодаря! Чао, засега! - каза, махайки и целувайки майка си по бузата. Секунди след това той напусна заведението.

- Той. Той е невероятен - оповестих аз, ставайки от масата.

(В апартамента)

Седяхме на дивана и гледахме скучно предаване, очаквахме Найл всеки момент. Аз нямах търпение да дойде.

- Маура...искам да поговорим - обърнах се с лице към нея, а тя просто кимна, все още гледайки в скучното предаване. - Аз-аз искам да кажем на Найл за мен. Не мога да го крия повече, та аз съм му майка, моля те.

- Мел - каза тя и ме погледна съжалително. - Не мога. Ще разбием мечтите и вярванията му...

- Но мечтите могат да се сбъдват и с две майки... - опровергах я.

- Не! А кариерата му? Новината много бързо ще нашумее. Мениджърите ще са бесни, всички ще упрекват Найл, че е осиновен, не мога да му го причиня. Разбери ме. Всяка майка иска най-доброто за детето си, знаеш го и го чувстваш.

- Но защо е нужно целия свят да разбира? Ще кажем на Найл, не вярвам, че той ще тръгне да разгласява. Аз искам само да съм до него. А ти тръгнеш ли си, нямам причина да отида и да го видя. Ти си единствената ми надежда, единствения човек, който може да стопи ледовете между мен и сина ми - говорех жално, очите ми бяха пълзи със сълзи. А тя? Тя просто стоеше, гледаща в екрана на телевизора и говореща мрачно.

--------------------------------------------

Нова глава :) Надявам се да ви хареса!