See You Again

"Женски ден"

Хванахме такси от летището и се насочихме към апартамента ми. Имах и втора стая, така че щеше да има къде да спи, това не бе проблем.
Щом влязохме, видях как започна да оглежда. Беше и странно, че живея тук. Беше толкова запуснато. Сигурно мислеше, че тук щях да отглеждам детето си. Тя май нямаше представа защо бях в затвора.

- Това е старото ми жилище, тук живяхме с Найл, след като апартамента ни изгоря, заедно с родителите и съпруга ми - ставаше ми мъчно като се сещах за това. Как ми се искаше да върна времето назад.

- Какво? - погледна очудено Маура. Бях права, тя наистина не знаеше. - Не знаех. Какво се е случило? Заради това ли влезе в затвора? - погледна ме въпросително.

- Д-да. С Найл и Адам, така се казваше съпруга ми....

- Оо какво хубаво име - усмихна се приветливо, а аз отвърнах на усмивката и.

- Тримата излязохме на разходка и оставихме родителите ни в апартамента, те бяха дошли да видят внука си, но по време на разходката ни, получихме обаждане, че става нещо лошо и Адам тръгна, казвайки ни да седим на пейката и да не мърдаме от там. Но мина време и се притесних, затова тръгнах, когато стигнах до сградата видях горящия апартамент, тогава ми казаха, че никой не е успял да се измъкне и всички са изгоряли. Убийците се били измъкнали, само те и то малко преди пожара да пламне, хора ги били видели - говорех тихо и се опитвах да спра сълзите си. - Тогава се обърнах към Найл и видях, че го няма. Някой го беше откраднал под носа ми, а количката беше до мен. Търсих го, търсих го, но не го намерих, разпитвах навсякъде. Тогава ми дадоха снимки на издирваните и започнах да търся тях. Не чаках полицията. Е, намерих ги и ги убих. Поне двама от тях. Те го бяха отвлекли и аз просто си го взех от тях. Две седмици с Найл живяхме тук, тогава дойдоха и ме прибраха, казвайки ми, че съм арестувана за убийство и-и отвличане на дете. Та забога това беше моето бебе, Маура. Те нямаше да ми го върнат - проплаках, а тя успокоително ме прегърна. Все пак продължих. - Дадоха детето ми на другите убийци, не знам как не ги бяха познали, бяха им се доверили, че те са истинските родители. В тази страна няма правосъдие! Всички са лъжци! И месец по-късно бях в затвора, тогава дойде една жена, казвайки ми, че са осиновили детето ми и ти ще дойдеш, за да го видя за последно. Все пак били разбрали, че онези хора не са родители и ги арестували, така ти дойде и повече не ви видях...