Мамка му! Успала съм се! Натъпках учебниците ми в една чанта, сложих си дънки и някаква тениска и излязох от вкъщи. Стигнах в училище точно навреме. Е, донякъде съжалявам, че живея без родители, но съм на седмнадесет, все пак. А и вдигах купони всяка събота. Влязох в сградата която ненавиждах и няколко човека ме поздравиха. Някой ми извика:
-Хей, Джес.
Кимах, усмихвах се, махах. Стигнах до стаята по английски и влязох. Седнах сама и съвсем скоро едно момче седна до мен. Крис. Усмихнах се. След няколко часа цялото това мъчение ще свърши и ще мога да се прибера, само за да трябва да пиша домашни.
*Гледна точка на Джош*
От доста време следяхме момичето, излезе от училището, отиде до starbucks и предполагам че сега се прибира. Не беше забелязала мен и Дани, за наша радост, но трябваше да призная, че и за нейно съжаление. Спря на един светофар и се огледа нервно. Явно инстинктите и бяха достатъчно силни. Светна зелено и тя тръгна доста по-бързо а след като стигна другата страна се затича. Ние я последвахме, без да вдигаме шум. Имаше опасност да си затвори кръга, трябваше да я хванем преди това да се случи.
*Гледна точка на Джесика*
Бях нервна, не знам защо. Ставам параноична. Завих по една малка уличка, водеща към вкъщи. Чух стъпки зад мен и някакъв глас зад мен извика:
-Спри! - обратно на това се затичах. Бях доста бърза. Радвах се че си бях сложила черните Nike. След 3 секунди усетих как някой дърпа якото което сложих карайки ме да падна на земята. Якето! Имах сълзотворен спрей вътре! Изкарах го и напръсках двете момчета над мен. Пак се затичах. Успях да стигна до къщата ми. Влязох, заключих, затворих всички прозорци и си взех сладолед. Помага ми когато съм напрегната.
*Гледна точка на Джош*
Изпуснахме я. Но имахме шанс и утре. И тогава ще успеем.
Хей :) Това е новата ми история, надявам се да ви хареса.
