Събудих се в... 6:30?! Ъххх, няма да ходя на училище. Слязох в кухнята и си направих палачинки. Седнах пред телевизора и се загледах в Том и Джери. След около час и половина на вратата се позвъня. Отидох и погледнах през шпионката. Двамата мъже от вчера. Бях тиха и може би не знаеха че съм вкъщи. Звъннаха още веднъж. Много внимателно спуснах двете вериги държащи вратата. Имах такива и на страната с пантите, не знам защо. Чух че те си казаха нещо но не ги чух. Единият започна да блъска вратата. Качих се в стаята ми възможно най-бързо. Чувах как блъскат. Натъпках дрехи и документи в един сак. Взех си и пари и общо взето всичко необходимо в една раница. Чух звънтене на метал. Явно са успели да разбият едната верига. Отворих прозореца и метнах чантите. Имах стълба точно там така че се спуснах по нея, точно в задния ми двор. Свалих я, така че да не я намерят. Сграбчих чантите и побягнах. За пръв път се зарадвах че гаражът не беше точно до къщата. След минута бях пред него. Качих се в черния джип и натиснах газта. Реших че ще заживея в друг град. Така ще е най-добре.
*Гледна точка на Джош*
Най-после разбихме вратата. Щеше да е по-лесно ако тя просто беше отворила. Огледахме се. Кимнахме си и тръгнахме в различни посоки. Аз оглеждах горния етаж на двуетажната къща, а Дани първия. Нямаше я. Как?! Не може просто да се изпари човек. Въздъхнах. Призовах онази част от мен която призоваваше магията и погледнах отново. Линията начертана от ходенето й беше в ясно син цвят. Синьото означаваше страх. Проследих нишката до прозореца. Умно момиче. Беше тръгнала нанякъде. Щяхме да я намерим скоро.
*Гледна точка на Джес*
Излязох от родния ми град Бримингам. Ще отида в Атланта. Градът е достатъчно голям за да ми осигури нужната анонимност. Ще си намеря къща, училище, приятели. И преди съм го правила. Дотогава ще отседна в някой мотел. Имах достатъчно пари. Спрях на една бензиностанция за да заредя. Купих си и чипс, кроасани, вода и спрайт. Качих се и тръгнах отново.
Охайоо^^ Това е новата ми история, надявам се да ви е интересна, ще се радвам ако все пак някой я прочете да остави мнение в коментарите.
