Отпуснах се на мекото легло. Да променя личните си данни, начина по който изглеждах, снимката на личната ми карта и името... Беше като детска игра. Огледах стаята, не на долнопробен мотел а на спа хотел. Нямаше да ми се отрази зле. Взех книгата и зачетох. Никога преди не я бях чела. Започнах да чета и опитах да прелистя страницата, но тя беше слепена с друга. Най-накрая успях и оттам изпадна плик с медальона на майка ми. Сложих си го и продължих да чета. Загубих се в нереалистичния свят описан в книгата.
[...]
Събудих се с книга в ръка. Прочетена книга. Вдигнах телефона ми и погледнах часа. Ъгх, обядът беше приключил преди 5 минути... Нямам добро предчувствие за този ден.
[...]
Излязох от банята и започнах да суша косата си, след което избрах какво ще нося днес. Хванах една чанта и излязох навън. След 40 минути размотаване бях пред най-голямата книжарница която съм виждала. Влязох и се изгубих някъде.
[...]
Едва носех всички тези книги.Най-различни жанрове, автори. Въздъхнах и се опитах да хвана чантите по по-удобен начин.
-Случайно да се нуждаеш от помощ? - много добре бях запомнила лицето на човека който ме попита. Усмихваше се чаровно и без да изчака моя отговор взе всички чанти и продължихме. -Аз съм Джош.
-Лиана, но ме наричат Лили. -импровизирах с името, той вероятно знаеше коя съм, но все пак. Усмихнах се. -Благодаря за помощта, ъм, аз съм в този хотел.
-Мхм, заповядай.- Подаде ми торбите и помаха. Гледайки го как се увеличава съжалявах че няма да се видим отново. А дори и да се видехме той щеше да знае коя съм. Въздъхнах и влязох в хотела. Скоро бях пред стаята ми и отключвах. Влязох вътре и веднага хванах една от чантите. Голямо беше учудването ми когато едно листче изпадна от нея. Не съм го слагала аз. Беше телефонен номер. Усмихнах се. Запаметих го в телефонния ми указател, мразех да има някакви хвърчащи листчета из нещата ми. Все още усмихната взех първата книга и зачетох.
*Гледна точка на Джош*
Не знаех дали това беше момичето но не ме и интересуваше. Просто исках да я видя, да я опозная. Трябва да спра да мисля като глупав тийнейджър... Въпреки че аз съм си тийнейджър... Не си помагам...
*Гледна точка на Джесика*
Спрях по средата на книгата. Нещо ме накара да се замисля какво искам да постигна в живота ми. Зарязах всичко на пода хванах една тетрадка и започнах да пиша.
1. Да посетя поне 10 държави.
2. Да издам книга.
3. Да...
Нямах идеи. Е, щях да измисля нещо, не е задължително да става веднага. Беше се стъмнило и умирах от глад. Взех си якето и портмонето и излязох. Близо до хотела имаше някаква пицария. Поръчах си фамилна вегетарианска и се върнах в хотела. Седнах пред лаптопа ми и си пуснах аниме. Водех доста скучен живот...
Хей, съжалявам за забавянето и благодаря на всички които коментират и следят ;з
