*Гледна точка на Джесика*
След като кацнахме и си взех багажа излязох от летището и се качих в едно такси. Казах на шофьора да кара към някой мотел и след 10 минути се намирах пред триетажна сграда, в която светеха лампи, а от пред имаше голям надпис "Добре дошли в мотел Оазис". Завлачих куфара си в мотела. Усещах погледа на някога на гърба ми, но не се обърнах. Знаех кой може да бъде.
-Добър вечер. -жена, според мен наскоро минала 40-те ми се усмихваше. Не бях обърнала много внимание на това че слънцето е било заместено от луната. Тази нощ беше пълнолуние.
-Здравейте. -усмихнах и се в отговор. - Бих искала стая за един човек за 3 дена. -не бях сигурна колко време ще остана, но мисля че периода който посочих ще ми е достатъчен за да си намеря къща и да тръгна на училище. Ако преди бях чула, че някой е направил всичко това, само защото са го нападнали, щях да му се присмея. Сега... Сега беше различно. Жената ми подаде ключ.
-Стаята е на първия етаж, качете се по онези стълби. Последната врата в дясно е вашата. -кимнах и пожелах приятна вечер. Продължих с влаченето на куфара и скоро бях пред вратата. Отключих и влязох. Оставих багажа и се огледах. Една стая в която имаше стар гардероб и легло, достатъчно голямо за да стигне за двама. Имаше и баня. Стените бяха покрити с тъмни тапети, карайки стаята да изглежда по-малка от колкото всъщност е. Това не ме вълнуваше много, така че просто си взех един бърз душ, облякох си пижама и легнах в леглото. Не можех да заспя заради това изкарах книгата, някога принадлежала на баша ми. Отворих я на последната страница и погалих вътрешната страна на корицата. Нещо ми направи впечатление. Не беше съвсем гладка... Сякаш имаше нещо отдолу. Взех джобното си ножче и внимателно направих няколко разреза. Бял плик стоеше между корицата и хартията, залепена над нея. Отворих плика с треперещи пръсти. Нещо гръмна, карайки ме да изпищя и подскоча. Осъзнах че е било просто гръмотевица. Изкарах бял лист от плика. Нямаше нищо написано. Усмихнах се. Само така изглеждаше. Когато бях малка тате ме научи да пиша с невидимо мастило. Взех запалка и нагрях листа, внимавайки да не изгоря нещо. След около минута думите започнаха да се появяват и аз зачетох. Скъпа Джес, ако четеш това, най-вероятно, с майка ти сме мъртви. Не искаме да се предаваш. Докато пиша писмото се проклинам за това, че никога съм нямал смелостта да ти го кажа в очите. Е, готова ли си? Спомняш ли си как като беше малка ме питаше: "Тате, магията съществува ли?"? Тя действително съществува, детето ми. Когато навършиш седемнадесет Пазителите на Светлината ще пратят хората си. Не мога да ти кажа какво да правиш с тях. Но както и да постъпиш бъди внимателна и не се доверявай. Всяка нощ, в която луната се запълни и покаже цялото си лице, те ще губят следите ти. Когато дойде една такава нощ, трябва да се промениш. Възможно най-много. Също така се съсредоточавай върху нещата, които искаш да промениш. Искаш някоя рокля да стане по-дълга? Представяй си че е, насочвай силите си натам. Искаш да промениш цвета на косата си? Погледни се в огледалото и си представяй как новият цвят я покрива от корена до върха. Ти можеш Джес. Обичам те. Татко. Какво?? Леко не може да повярвам... Значи онези двамата са били от... Някои неща ми се изясниха. Отидох в банята и застанах пред огледалото. Погледнах се и запаметих образа си. Затворих очи. Усещах пулсираща енергия вътре в мен. Изкарах я на повърхността и си представих как минава по косата ми, боядисвайки я в черно. Главата ми започна да пулсира. Знаех че не се е получило. Опитах пак. И пак. Усетих нещо. Хванах се за него и го използвах. Усетих как енергия изпълва цялото ми тяло. Съсредоточих всичко в образа ми. Промяната, която исках. Не исках такава коса. Не исках такива очи. Оправих всичко в мен което не харесвах. Промених всичко. Дори дрехите ми. Никога не съм ги харесвала. Харесвах емо стила. Енергията ме изпълваше а аз я използвах. Паднах на колене. Непознати думи говореха в мен. Усетих енергията да ме напуска и се строполих. Всичко стана черно.
Какво? Май чувах... И аз не знам какво. Бях чувала това... Беше толкова дразнещо. Надигнах се и главата ми се завъртя. След като пристъпът на световъртеж отмина се погледнах в огледалото. Очите ми се разшириха. Косата ми беше черна. Беше гъста и права, минаваше точно над веждата ми. Очите ми бяха зелени като трева... Имах пиърсинг на устната. Усмихнах се. Това ми харесваше. Огледах тялото ми. Бях по-слаба от преди. Някои линии на лицето ми се бяха променили. Отново се усмихнах и отидох в другата стая. Явно бях припаднала в банята. Куфарът ми, преди пълен с маркови дрехи, сега беше изпълнен с дрехи в рок стил. Не бяха само черни и това ми харесваше. Сложих си розови къси панталонки с потник на bmth. Взех си портмонето и излязох. Започнах да разглеждам града. Беше още по-хубав отколкото си мислех че ще е. Влязох в някакво кафене и си взех кроасан и кафе. Седнах на една от масите. Дочух познат глас точно зад мен.
-Не знам как ще я намерим. Много добре знаеш че при пълнолуние, новолуние или буря се трият следите. Да не говорим че може да се е променила. С всеки ден старите следи избледняват, а ние не знаем къде е. Тарос ще ни убие, ако разбере. -май беше онзи от самолета. Усмихнах се. Съдбата имаше странно чувство за хумор.
-Много добре знаеш че тя дори не знае какво е магия. Убиха родителите й; няма кой да й е казал. -тук грешиш. Явно го беше казал другият пън. - Вероятно ще си купи къща, ше следим продажбите и готово.
-Гениално! Само дето целия Лондон е пълен с къщи! -станах и излязох. Тръгнах по една улица и сама стигнах до къща пред която имаше табела "Продава се". Усмихнах се и почуках. Отвори ми доста възрастна жена.
-Извинете, може ли да разгледам къщата? -усмихнах й се.
-Разбира се. Влез. -тя започна да ме развежда. Мебелите бяха нови, неизползвани. Имаше камина. Къщата беше двуетажна, но важното за мен беше таванското помещение. Обожавах ги.
-Колко струва?
-90 000.
-Купувам я. -усмихнах й се. Носех парите, така че й ги дадох. Подписах един договор и ето че вече имах нов дом. Разкарах табелата от двора. Къщата имаше и заден двор. Нямаше басейн, но имайки предвид времето не ми трябваше особено. Върнах се до мотела с такси, взех си багажа, платих стаята за 3 дена, върнах ключа и отидох в къщата. Най-после можех да си отдъхна. Вероятно те не бяха почнали да търсят. Именно заради това бързах толкова с къщата. Качих се на втория етаж и си избрах стая. Беше със сини стени и мебели, вързващи се с тях. Имаше малко отделение, което реших че ще бъде дрешник. Също така имаше и отделна баня. Май всички стаи бяха така. Подредих дрехите си и общо взето целия багаж. Някои неща бяха безполезни, понеже в къщата вече имаше такива. Например сешоара. След като подредих всичко беше станало 14:35. Излязох навън и започнах да разглеждам квартала. Улицата на която бях беше доста спокойна, изпълнена с къщи. Повечето, включително и моята, имаха гараж. Съжалих че си зарязах колата в Америка, но щях да си купя нова. Продължих с разходката и скоро се озовах пред малка пицария. Влязох, поръчах си една вегетарианска и зачаках. Имаше пусната музика и се усмихнах когато чух Show must go on на Queen. Обожавах тази песен. Пицата беше готова, така че я взех и се запътих към вкъщи. След като стигнах влязох, пуснах си телевизора и неусетно съм заспала.
1 273 думи ;з Нов личен рекорд. Благодаря на всички четящи, гласуващи и коментиращи историята ми мили хора <3 Обичам ви
