*Гледна точка на момичето*
Прозях се. Отворих си едното око. Затворих го. Отворих и другото. Таванът на стаята беше бял, слънцето светеше върху мен през белия прозорец... Чакай малко, аз не бях на тавана. Припомних си събитията от вчера. Явно той ме бе пренесъл. Не знаех защо, но ето че му бях длъжница. Изправих се. Куфарите ми бяха в стаята, върху тях имаше две кърпи и бележка. Оправи се и последвай връвта. А да за бележката имаше закрепен червен конец. Две неща минаха през главата ми: 1) Ако това е филм на ужасите, червеното е кръв и мен ме чака бавна и мъчителна смърт. 2) Ако това е романтичен филм, ще последвам написаното на малкото листче и той ще ми предложи. Не знам кое ме плашеше повече. Взех хавлиите и влязох в банята. След като си взех бърз душ, пооправих си косата и сложих дънки и тениска, много официално, знам, слязох надолу. Следвайки онова надявам се ненапоено в кръв нещо. Водеше към задния двор. Надявам се да не е пълен с трупове на банд мембъри държащи рози. Отворих вратата и...
Уоу. Просто той седеше на маса и гледаше в една точка. Не исках да се държа като бъзла, така че си дръпнах стола и се настаних срещу него. Имаше палачинки. Беше неловко.
-Гладна си, яж. - една част от мен не искаше само защото той го каза. Така че се отпуснах назад и започнах да разглеждам профила му. Беше привлекателен. - На ясно си със силите си. - прехапах устни, гласът беше по-... не знам, не бях обръщала внимание до този момент. -Един ден ще ги загубиш. За да ги поддържаш трябва да убиваш хора със същите сбособности. - Каквооо? - Заради това те следим. Ако не си се сетила още- родителите ти са били от такъв човек. Самоличността му е тайна, преди да попиташ. - извъртя се и очите му се вкопчиха в моите. Едни сини очи... - Иазгубих много хора. Защото са били убити и защото са убивали и са се озовали в затвора. Заради това и избрах тази работа. - Потреперах. Сведох очи, просто не можех да гледам неговите. - Стига да искаш да знаеш още просто ела, ще остана няколко дена в къщата ти, ако нямаш против. Промърморих едно тихо "нямам" и той си тръгна. Захапах палачинката. Беше с кашкавал и сирене - любимата ми комбинация, не харесвам сладко за закуска.
*Гледна точка на Джош*
Направих, каквото можах. Щеше да ме потърси, ако реши. Телефонът ми извъня.
-Да? -казах в слушалката. - Не. Информирах я. Мисля, че и стана ясно. Да, ще опитам. Какво? Ще я последвали, къде е? Ако вие не знаете, то кой? Да, разбира се. Не, няма нужда, ще се справя. Да. Довиждане. - натиснах червената слушалка. Стори ми се, че нещо се придвижи в периферното ми зрение. Закрих усета си и тръгнах натам. Чух тропот.
-Мам... -момичето беше паднало. Видя ме и стана възможно най-бързо. -Какво? - изгледа ме, сякаш съм й изял любимата вегетарианска пица с повечко кашкавал и без гъби.
- Не подслушвай. - усмихнах се мазно.
-Спънах се, а вместо да ми помогнеш и да ме питаш как съм ме обвиняваш в подслушване.
Върнах си по-сериозното изражение и изведнъж отпуснах до край усета си. Лицето й се изкриви. Беше й подействало.
-Има ли нещо? - попитах. Знаех, че постъпвам гадно, но исках да избегна спора.
-Н-не..- заекваше. Вдигнах я и я занесох в стаята й. Сложих я на леглото. Не се държах и легнах до нея. Беше с гръб към мен, обгърнах кръста й с ръка. Чувах сърцето й. Беше като барабанене на капки дъжд по прозореца. Исках винаги да се събуждам с този звук.
Деаам, то се случи хи фел ин лов^^
