Премигнах няколко пъти срещу прозореца. Там имаше някаква светеща точа. А да, слънцето... Като цяло не харесвах града. Може би щях да замина за друг град. Инстиктивно вдигнах ръка и пръстите ми срещнаха студената повърхност на медальона на мама. Отворих го и от там изпадна малка снимчица. Аз, мама, тати и батко. Намръщих се. Той ме остави. С някаква глупава бележка, че съм голямо момиче и ще се оправя. И много пари. Бях на шестнадесет, родителите ни бяха катастрофирали. Върнах снимката. Отпуснах се в леглото и затворих очи.
Събудих се. Вдигнах си телефона. 10 минути ме деляха от края на обяда. Хммм. Както и да е. Взех си портмонето и излязох.
Бях си купила сладолед и се разхождах. Колко много неща се бяха случили... Мисля да се откажа от бягството, следващия път ще говоря с онзи тип. А до тогава... ще измисля нещо. Мога да се върна в къщата ми. Ще си върна името. Няма да се крия повече. Изтичах до хотела и си събрах багажа. Платих стаята и излязох. Стигнах къщата и въздъхнах. Беше се смрачило и вътре светеше. Влязох през вратата - беше отключено. Оставих куфарите, свалих си обувките и въпреки че бях на прага на припадъка от притеснение продължих.
Качих се по стълбите. Стигнах до стаята ми. Отворих вратата и...
Какво по дяволите?! Крис беше в моята къща и се натискаше с няква. Развиках се и те излязоха. Заключих входната вратата, утре щях да сменя бравата. Облегнах се на вратата и се спуснах по нея. Прегърнах коленете ми с ръце и затворих очи.
-Все пак се върна. - бях чувала гласа. Отворих очи и след като видях, че наистина е той ги затворих отново. Стоеше пред мен.
-Какво искаш? - не ми се говореше точно в този момент. Опитах да звуча спокойно.
- Нищо особено, само да дойдеш с мен.
Засмях се. Той сериозно ли си мисли, че ще тръгна?? Въздъхнах, изправих се и отворих вратата. Показах му я. Мисля, че той схвана намека. Тръгна към вратата, но противно на очакванията ми не мина през нея, а я затвори. Вдигна ме като чувал с картофи, опитах да сляза, но не можах. Минахме по стълбите за втория етаж, качихме се на тавана. Там ме остави и излезе, заключвайки вратата. Дори не бях могла да кажа нещо. Срутих се на пода и заплаках. Не исках всичко това да се случи. Защо все на мен?
*гледна точка на Джош*
Чувствах се ужасно. Излязох до магазина и купих две кутии сладолед. Върнах се в къщата и взех лаптопа й. Разгледах сайтовете, в които влиза и избрах филм, който да не е гледала. Качих се до тавана и почуках. Чух само хлипане. Беше странно, че я чувствам толкова близки, а дори не сме се запознавали. Отключих и влязох. Беше седнала на диванчето до малкия прозорец, очите и бяха червени, лицето- подпухнало. Не казах нищо, само седнах до нея включих лаптопа, пуснах филм и й подадох кутия сладолед с лъжика. Тя мълчаливо ги пое, ръцете й трепереха, усещах как ме мрази и се страхува от мен едновременно. Филмът беше хорър. На една от сцените тя се засмя. Смехът й беше...
-Какво? - попита тя. Гледаше, сякаш съм я смъмрил. Осъзнах, че съм се взирал в нея.
-А, нищо.
Филмът свърши. Малко преди това и сладоледът. Щях да стана, но момичетосе беше отпуснало на рамото ми и спеше. Беше като ангелче. Взех я на ръце и я свалих в една от спалните. Сложих я на леглото и я завих. Замислих се: тя не се събуди след всичко това. Тогава няма да се събуди и ако я целуна, нали? Малка целувчица. По дяволите, трябваше да заведа това момиче при шефа ми, не да седя до нея и да се чудя дали мога да допра устните си до нейните. Така е. Вместо да се чудя направо ще го направя. Тя се завъртя, заради което един кичур от косата й се отмести и разкри челото й. Целунах го и излязох.
Познайте кой се сети да напише нова част за книгата си :ДД Ще опитам да качвам по-редовно.
