11 месеца по-рано
-Хей...Дийн!-извиках.
Той се обърна и се усмихна.
-Габи ела тук!-каза той е протегна ръце.Прегърнах го и казах тихо:
-Ще ми липсваш!
-И ти на мен зайо!-каза той и се засмя.
-Не съм зайо!-казах и го побутнах.
-Дийн!-чух познат женси глас зад себе си.
-Да!-той погледна жената зад мен.-Идвам мамо.
Усмихна се и с едри крачки се прибрижи да чернокосата привлекателна жена.Аз стоях и ги гледах, говореха си, смееха се сякаш за последно....обичта между майка и син.
-Габриеле ела при нас не стой сама!-каза жената и се усмихна топло.Отвърнах на усмивката и се приближих към тях.
-Аз ще тръгвам, че ще си изпусна полета...-каза Дийн и целуна майка си.
-Добре като пристигнеш в Канада ми звъни.Чули!-каза тя с притеснен глас.
Той само кимна и каза:
-Чао Габриеле!
След това постави двата си куфара в багажника и го затвори.Отвори предната врата от към шофьора и се качи.Запали двигателя и тръгна.Госпожа Грейс въздъхна и каза:
-Ела да пием един чай!
Аз и се усмихнах топло и влязохме в къщата.Ухаеше на парфюма му....
