Извъртях поглед, защото се притесних.Погледнах пак календара и попитах Кенджи:
-Ще станеш ли да оправиш календара?
-Какво...му е?-попита той като се завъртя към него.
-Ами виж датата!
Без да каже нищо се обърна, премести се от стола на леглото и ме хвана за ръка.Видях, че нещо го мъчи и просто го падканих да ми каже.
-Ами ти беше в кома 6 месеца и затова сега...цяло чудо е, че ме помниш.-при тези думи той ме гушна.Отвърнах на прегръдката му.Той се отдръпна и се вгледа във устните ми, а аз го целунах.Той ме притисна по близо, а на мен ми хареса.Станах по настоятелна.Между целвката Кенджи се усмихна, а аз захапах долната му устна.Чухме как някой се прокашля и ние се обърнах ме светкавично.Сестрата се усмихваше и каза:
-Ще ти я взема за малко.
При което той стана и ми помогна да си изправя.Тръгнах към вратата и Кенджи каза:
-Je t'aime!
Усмихнах се и се върнах при него.Целунах го страстно и после излязох през вратата. Мисля, че разбра отговора ми!
Качихме се в асаньора и сестрата каза:
-Той те обича.
-Знам.-отвърнах с усмивка.
Слязохме и продължих ме към дъното на коридора.
-Само ще дадеш кръв и урина и ако всичко е нормално утре към обяд ще те пуснем да си ходиш.-обясни ми сестрата, а аз се усмихнах доволно.-Хайде!
Влязох в кабинета и ми взеха кръв.После ми дадоха чашка и аз отидох до тоалетната.Върнах им чашката и другата сестра каза:
-Хайде зарадвай го!Довечера към шест ще излязат резултатите.
Аз им благодарих и излязох.Видях, ме Кенджи чакаше пред кабинета.
-Хайде еле да си вземем по едно кафе!-каза той и ме прегърна през кръста и тръгнахме към асаньора.
