Отварих бавно очи, защото се наслаждавах на момента.Изправих се в седнало положение като направих продължителна прозявка.Погледнах към прозореца, а слънцето светеше толкова ярко.Легнах назад и Кенджи се размърда.Отвори бавно очи и устните му се извиха в малка усмивка.
-Добро утро!-промълвих тихо и го целунах по главата.
-И на теб.
Аз взех телефона си и започнах да ръчкам, а той ми го взе и каза:
-Сега ще ми обърнеш внимание.
Аз се засмях, защото физиономия му беше подобна когато се запознахме. Сештате се как се запознахме.
Той започна да ме гъделичка, а аз ритах с крака и се свличах по леглото.Кенджи се качи върху мен и се усмихна.Погледна ме в очите.
-Сега няма къде да избягаш.
Вратата се отвори и Деяна влезе.Носеше един поднос и върху него две чаши(на снимката).Алваро се затича и я блъсна.Деяна изпусна подноса, а ние с Кенджи седнахме на леглото.Той ме прегърна и зачаках ме шоуто.
-Идиот...такъв!-изкрещя Деяна и се наведе да събира стъклата.
-Еее...стана случайно.-отвърна той като се почеша зад тила.
-Не ми обяснявай-каза тя и остави няколко пърче стъкла на шкафа до нея.-Донеси прахосмукачка.
При тези думи Алваро със същата скорост излезе от стаята и за по малко то минута се върна.Остави я до Деяна и отстъпи назад.Деяна изчисти и взе в ръка по-голямите пърчета стъкла.
-Съжелявам....ще направя нещо друго.-каза тя с лъчезарна усмивка.
-Аз ви предлагам друго да отидем на плажа.-предложи Кенджи.
-Ами училището?-попинах и насочих погледа си към Деяна.
-Ооо, да напълно го забравихме покрай тази суматоха.
-Какво ще правим?
-Ще отидем.
Аз само кимнах и станах.Избутах Алваро към вратата заедно с прахосмукачка, а Деяна вървеше по нас.Тя застана пред вратата и каза:
-Имаш половин час.
-Ужас!-казах аз и тръгнах на вътре.Кенджи се беше излегнал и гледаше сънито.Отворих двата гардероба и взех едни червени кецове,една черна тениска на която пишеше"HAHA, DIE bitch.♥" и едни светло сини дънки.
-Излез.-подканих го.
-Защо?-попита учудено.
Нищо не казах, а просто посочих дрехите си.
-Ясно!-каза той и стана нервно от леглото и се запъти към вратата.
-Кенджи!-извиках след него.
Облякох се бързо, сресах се и си измих зъбите и лицето.Слоших гланц с вкус на малинка и малко спирала.Взех си чантата и пуснах в нея два химикала и една тетрадка.Бръкнах в шкафа и извадих ментолки.Пуснах ги и тях заедно с телефона.Излязох и видях Деяна как ръкомахаше нещо.Тя ме видя и тръгна към мен, но Алваро я хвяна за ръка и я целуна.Пожела и приятен ден, а тя му се усмихна.Дойде при мен и тръгнахме.Тръгнахме пеша покрай плажа, защото малко по-нагоре от вилата на момчетата имаше спирка за автобус.По пътя си говорихме за много неща който изминаха и не трябваше да се случват.Казах и за това,че Кенджи се разсърди за нищо.Неусетно бяхме стигнали на спирката.На таблото пишеше че след една минута ще дойде.Видяхме автобуса на светофора.Той тръгна, а пред него се изтича някакво момче с черено яке.Автобуса наби спирачките, но превозното средство не можа да спре на време.Автобуса блъсна момчето, а крата му се озоваха под предницата му.Ние с Деяна се затичах ме към тях, но когато стигнахме останахме без думи.Това беше.....
