Събудих се, а тъгата пак ме облада. Защо изобщо се събудих?! Въздъхнах тежко и станах.Отидох до календара и задрасках още един ден.Тръгнах към банята, за да си измия зъбите.Измих си зъбите и лицето.Сресах се и пак се върнах в стаята.Облякох си едни дънки и една тениска и слязох долу.
-Къде са мама и татко? -попитах Деяна която се беше изтегнала на дивана.Тя си взе от купата с пуканките.Хапна си сладко, сладко.
-Деяна!-повиших тон.
-Да!-отвърна раздразнено.
-Къде са?
-Сигурно спят някъде!-каза тя и се засмя.
-Хаха, шегаджика!-казах със сърказам и се запътих към кухнята.Чух как тича по мен.
-Не се сърди де!-каза тя и ме гушна.
-Не се просто...-не се изкахах, защото отхапах от пърчето пица което явно беше оставено за мен.
-Виж.-каза Деята и взе листчето в ръце.-Момичета имаме работа в Канада ще се върнем след месец.Обичаме ви!
-Какво!-изкрещях.-Как са могли да не ми кажат....Дийн е там!
-Еми.-каза тя и го хвърли в кофата.
В този момент се звънна на вратата.
-Все тая отивам да отворя.-казах и тръгнах да ставам, но Деяна ме спря.
-Аз ще отворя ти се нахрани.-казах тя и излезе от кухнята.Чух как щракна ключалката.
-Деяна!-провикнах се, но нямаше отговор.-Деяна!
-Ела.
Станах и с бързи крачки излязох от кухнята и минах по коридора.Когато стигнах при Деяна се втренчих.
-Ти!-казах и гледах без да отделям очи от фигурата пред мен.
