Отвориха се вратите на асансьора и с бавни и не решителни стъпки тръгнах към задния вход на болницата.Излязох и ето, че вече бях в двора.Огледах трите линейки пред мен, а сред това погледнах телефона си.Беше слънчево,а тревата свежа.Сякаш сънувах.Чух стъпки зад мен.Обърнах се, но нямаше никой.Пак се обърнах напред и зачаках.Сякаш очаквах принц на бях кон. Стоях и чаках.Седнах на стълбичката, но ми стана студено и започнах да гаря раменете си.
***
Отворих бавно очи и се опитах да се стана,но ръцете и краката ми бяха вързани с дебело въже.Огледах се и видях, че съм в линейката.Главата ме болеше.Изстласках се със ръце, за да седна, но в същото време линейката спря рязко и аз се върнах във същото положение от преди малко.Чух, че двама мъже си говореха нещо, а след това вратата тропна.Затворих очите си,за да се направя на заспала.Вратите се отвориха и един от тях се качи при мен.Погали ме по косата и каза:
-Няма да боли!
След това усетих как иглата пронизва кожата ми.Постепенно започнах да се унасям.
***
Събудих се със още по-голямо главоболие.Бях гола и ми беше студено.Седях на един дървен стол,а краката ми бяха върху белия чершаф на леглото.Прозорците бяха заковани, а на вратата имаше три вида ключалки. За какво е всичко това?! Седях на стола и чаках да видя какво ще се случи.Разглеждах внимателно всеки детайл на стаята, защото ми беше скучно.Точно тогава забелязах, че нещата ми ги няма.
В този момент осъзнах, че наистина съм тяхната цел и съм загазила жестоко.Как щях да се измъкна и да се справя със този ад, който преследва мен и сестра ми няколко седмици? Единственото нещо което ме успокояваше и ми даваше сили беше сигурносто на Деяна.
Ключалките на вратата изщтракаха една по една три пъти и вратата се отвори.Човека който влезе беше с качулка и не видях лицето му.Той се завъртя с гръб към мен и заключи вратата.Въздъхна и се засмя коварно.
Направо тръпки ме побиха.
