Откубнах се от хватката на така наречения похитител.Паднах на земята и се опитах да избягам.Чух познат смях и се обърнах.
-Деяна!?
-Хаха, само да си беше видяла физиономията.- отвърна докато се превиваше от смях.
-Кога се прибра? - попитах и се изправих,изтупах си дрехите и пак се втренчих във нея.
- Хайде да тръгваме ще ти разказвам по пътя.
Вървяхме към вкъщи с бавни крачки.Тя ми разказа, че когато се е прибрала е попитала мама къде съм, а тя и отвърнала, че отдавна съм отишла до магазина и тя е тръгнала да ме търси....
-Е?
-Какво?-попитах с усмивка.
-Имаше ли цунки? - попита и се засмя.
-Не!Ние сме само приятели.-казах и я погледнах строго.
-Добре.-каза троснато.
-Хайде расърди се! - отвърнах аз и тръгнах напред.
Тя ме настигна и започна да ме бори.Борихме се около пет минути и пак тръгнахме към вкъщи.Прибрахме се.Мама беше заспала, а татко гледаше някакв филм.Качихме се горе и си легнахме.
***
Отворих очи и видях,че Деяна я няма.Запътих се към общата ни баня.
- Добро утро Габриеле!-каза тя още преди да съм отворила вратата.
- Може ли да се присъединя към сутрешната ти вана?-попитах и си измих очите.
-Разбира се!
Съблякох дрехите си и влязох във ваната.
-Не е ли много топла вода?-попитах и си отпуснах главата.
-Не ще свикнеш.-отвърна и спря душа.
От лявата страна е Габриеле, а от дясната Деяна.
