b-(r)omance > larry [completed]

Осма глава

Съзнанието ми се изпълни с нежен аромат на ванилия и мъжки парфюм. Сгуших се в топлото тяло под себе си и мушнах ръцете си под възглавницата. Не след дълго усетих нечий пръсти в косите си. Усещах как някой масажираше скапла ми и дърпаше къдриците ми внимателно. Преглътнах при хубавото чувство, усещайки, че не искам да отворя очите си. Но го направих, защото бях твърде любопитен и съвсем забравил кой е под мен. Отворих очите си плавно, срещайки познат чифт стъкелно сини очи. Косата му бе в карамелен цвят. Бе разрошена и типична за неделна сутрин. А кожата му наподобяваше мед. Чудех се дали е толкова сладка, колкото мед? Аз обичах мед.

- Тежиш - изпъшка Луи. - Но тази болка ми харесва повече, от колкото трябва. - подсмихна се синеокия.

- Ще търпиш. - намигнах му, изправяйки се в седнало положение, протягайки ръцете си във въздуха и отваряйки устата си в прозявка.- Спах като бебе - добавих.

- Ти си бебе - каза Луи със сънен глас.

- Не съм. - завъртях очи.

- Си. - отново ми намигна той.

- Млъкни. - отвърнах, правейки се на 'сърдит'.

- О, ела тук! - хвана ръката ми Луи дърпайки ме към себе си в дълга прегръдка, която определено ме задуши от любов. Но на Луи не му пукаше. Той прегръщаше.

-Сега ме пусни! - прошепнах външно отегчен и вътрешно умиращ прегръдката да не свърши. Никога.

- Не мисля така! - каза той, скачайки от леглото. Хвана китките ми и ги прикова над главата ми, а след това започна едно от най-ужасните неща за мен. Гъделичкането. - Имаш ли гъдел? - попита, сякаш не знаейки отговора.

- Н-не.. - отвърнах през смях. усещайки пръстите му навсякъде по тялото си. - Спри, Луи! Спри! - смеха ми се превърна в истерично хилене, а Луи само ме гледаше и ми се усмихваше мазно, раздвайки се на победата си.

- Бебе си. - изплези се той. - Кажи, че си бебе. Кажи, че си моето бебе! - настоя той, а след това се качи върху мен, продължавайки с гъделичкането.

- Д-да. Добре. - опитах да го избутам от себе си, но бе невъзможно, защото хватката му бе прекалено силна.

- Какво добре? - запита през смях.

- А-аз съм твоето бебе. - веднага щом признах това, което Луи се надяваше да чуе, той спря да ме гъделичка, а аз използвах момента, сменяйки ролите. Преобърнах го под себе си, а той притай дъх изненадан. Сините му очи потъмняха; не смееше да помръдне. - Кой е бебето сега, Лу? - прошепнах в ухото му, намирайки се на микрометри от лицето му. Погледнах го право в очите и осъзнах колко много се нуждаеше да бъде целунат. Устните му бяха розови и сухи; погледа му бе мътен и някъде изгубен в хилядите мисли; косата му бе по-разрошена; а щастието, с което пълнеше душата ми се увеличаваше във всяка една шибана секунда.