b-(r)omance > larry [completed]

Дванадесета глава

„Катастрофирах"

Сърцето ми буквално пропусна удар. Дъха ми секна. Сковах се на място.

Но въпреки всичко запазих самоконтрол. Макар и да бе трудно.

- Луи! Кажи ми къде си? Идвам. Дръж се.. – преглътнах. – Луи.. Луи, моля те не си отивай. Не ме оставяй..

Сълзите ми се стичаха бавно. Бяха ледено студени, а бузите ми бяха горещи. Имах чувството, че никога не съм изпитвал нещо подобно. Цялото ми тяло сякаш се бе сковало на едно място. Сякаш не искаше да слуша командите на мозъка ми. Прехапах долната си устна, оставяйки телефона. Дишах едва-едва, вече изморен от всичко. От омразата на родителите ми. От нещастието, което изпитвам в момента. Сърцето ми биеше толкова бързо, че имах чувството, че ще се пръсне в гърдите ми. Ръцете ми трепереха, а съзнанието ми бе парализирано от всичкия стрес, които ми се насъбра.

Знаех, че трябва да съм силен. Заради него. Затова и нямаше да се предам така лесно пред несполуките на съдбата ми. Стиснах телефона си здраво и с вгледах в махагоновата врата пред себе си. Бях убеден, че мога да я разбия поради простата причина, че чувствах адреналин и тъга.

Дадох няколко крачки назад и стиснах здраво юмруци. Затворих очите си леко и изведнъж всички негативни спомени се наместиха в главата ми.

Когато пребиха Луи.

Когато родителите ми се държаха по възможно най-хомофобския възможен начин на света.

Когато съучениците ми ме подиграваха.

Когато приятеля ми Нейт ме нарече „педал".

Когато майка ми не дойде на представлението ми в трети клас.

Когато баща ми ме удари, защото обичам този, когото обичам.

Когато света беше срещу мен, но аз не се отказах. Засилих се напред и се блъснах във вратата.

Бе лесно да я разбия. И го направих. Без да ми мигне окото. И изтичах надолу по стълбите, навреме за скандала между родителите ми. Които всъщност бяха крайно объркани щом ме видяха извън стаята ми. Но аз не казах нищо. Също така и не отговорих на множеството от въпросите им свързани с „Нямаш ли срам?"; „Какъв беше този шум?"; „Наказан си"

Имам две прости и макар и не толкова тактични думи за родителите си в момента.

„Майната ви"