b-(r)omance > larry [completed]

Шеста глава

След целувката с Луи се върнахме в стаята си и облякохми по чифт шортни. Взехме две кърпи и се върнахме във фитнеса, където се намираше и джакузито. Оставихме хавлиените кърпи. Луи влезе веднага, но аз се колебаех. Водата не ми изглеждаше толкова хубава, но нямаше как да знам, ако не опитам. Приклекнах и протегнах ръката си и преди да съм подал пръстите си към водата, Луи ме хвана рязко и ме бутна във водата.

- Защо го направи? - провикнах се, поемайки си въздух, осъзнавайки, че целия съм мокър. - Задник - прошепнах, а Луи се засмя игриво.

- Защото ми писна да виждам хората как се колебаят. Не искам да виждам несигурност. Ако искаш да каеш на някой, че го обичаш - направи го. Ако искаш някой да спре да ти се подиграва - направи нещо. Ако ти е писнало от това, че си тъжен - промени го. Всичко може да си промени. Защото ние можем. И трябва да го направим сега. Веднага Защото „сега" е моментът. - обясни той. А докато говореше сякаш всички звезди блещукаха. Сякаш всички снежинки танцуваха. Сякаш всички хубави песни бяха сляти в едно, създали една невероятна комбинация от чувства.

- А ти колебаеш ли се? - повдигнах вежда, спускайки се надолу към водата. Потапяйки се и изтласквайки се нагоре. Сините му ириси следяха всяко мое движение, чудейки се какво точно имам в предвид.- Сигурен ли си в себе си, Луи? - попитах.

- Не знам - отвърна объркан, местейки погледа си встрани.

- Тогава го промени. - погледнах го сериозно.

- Не е толкова лесно. - прехапа долната си устна и се взря във водата.

- Кажи ми.

- Винаги съм бил онова момче, което е най-шумно. Винаги съм бил този, който разказва най-забавните шеги. Винаги съм бил онзи Луи с най-високия и истински смях. А виж ме сега. Те ме промениха. С техните очаквания и перфектности. Не съм перфектен. Дори не съм достоен за техен син. Знам какво си мислят, когато ме погледнат. Казват си: „Не, сина ни не може да е гей. Та, това е грях." Но знаеш ли, Хари. След като те срещнах ти ми даде кураж. Видях колко си смел. Видях го в очите ти. Но знаеш ли още какво? Не го видях в своите очи. - шепота му накара всяка частица от тялото ми да се разпедне. Имах чувството, че ще се разплача. Че не е честно родителите му да са такива с него.

- Не, Луи. Ти си цялата смелост, увереност, красота, надежда и любов. Ти си всичко, което искаш да си. Разбираш ли? - приближих се до него. Усмихайки се леко, показвазвайки му, че не е сам. - Можем да се справим. Знам как се чувстваш. Знам. Родителите ми не са по-различни. Но това, че си им казал какъв си, показва колко си смел. А това, че аз не съм им казал, показва колко съм страхлив.