b-(r)omance > larry [completed]

Девета глава

Чувствах се толкова странно, но определено не в лошия смисъл на думата, а напротив. Чувствах щастие. И може би вълнение. Усещах погледа на Луи, когато вървях до него. С крайчеца на окото си видях как се усмихва. Бе намислил нещо. Сигурен бях. Вече опознах тази подла усмивка. Само оставаше да разбера какво има предвид този път.

Този човек ще ме побърка.

- Е, ще ми споделиш ли плана си, Томлинсън? - попита, обръщайки се към него. Забелязах, че очите му бяха сменили нюанса си. Нюансите се сменяха според настроението. А точно в този момент, когато лекия ветрец вееше срещу нас, знаех, че нюанса значи "щастие".

- Разбира се, Томлинсън - намигна ми Луи. подготвяйки речта си. Но това "Томлинсън" ме накара да преглътна тежко и да захапя вътрешната страна на бузата си.

Хари Томлинсън.

Не. Какви ги мисля?

- Да не би да се замисли нещо? - повдигна вежда синеокия.

- Аз.. Не? - започнах. - Точно - прошепнах едва.

- Точно.. - засмя се той, а след това хвана ръката ми. И точно, когато ръцете ни се свързаха усетих как ток минава по тялото ми. Имах чувството, че умирам адски бавно от удоволствие. Толкова се радвах, че хвана ръката ми. Имах чувството, че щях да чакам прекалено дълго.

- Радвам се, че го направи. - обясних.

- Кое точно? - зачуди се Луи.

- Че хвана ръката ми. В точния момент. - прехапах долната си устна, вглеждайки се в лицето му, изчаквайки за реакцията му. И когато си мислех, че ще ми се изсмее в лицето, той не го направи. Усмихна се. По най-искрения начин. А погледа му бе забит в земятам, но не показа признак на срам. Той стисна ръката му по-силно.

- Искам да ти покажа едно място.

- Кое място?

- Едно специално.

- И какво му е толкова специалното?

- Че не съм го показвал на никой до сега. А и искам да е изненада, а ако ти кажа няма да е.

- Добре тогава. - въздъхнах, правейки се на разочарован. Но бях адски развълнуван. Сякаш бях малко дете, което иска близалка.

"Но ти искаш близалка." прошепна подсъзнанието ми.

"Какво?!" отзовах се аз.