Изведнъж се чуха викове отдолу там беше...треньорът по карате. Той свиркаше на децата да тичат по бързо. Дори не ни беше видял. Решихме да слизаме.
Аз: Ох помислих си чи е брат ми.
Давид: Брат ти знае ли за нас?
Аз: Да, но това не му харесва!
Давид: Доообре.
След това слязохме и решихме да се разходим. Давид ме ме хвана за раката и тръгнахме. Разхождахме се из парка стана тъмно и се сетих.....
Аз: Та аз имам вечерен час!
Давид: Коига трябва да си във вас?
Аз: Ами...20:00. Сега колко е часа?
Давид си погледна часовника и ми каза: Повярвай ми не искаш да знаеш!
Аз: Колко е часа Давиде?
Давид: Ами...20:15
Аз: Какво? Аз трябва да тръгвам!!
Давид: Добре сега ще тичаме до вс нали?
Аз: Ще се наложи!
Тръгнахме към нас. Тичахме много бързо и стигнахме за 5 минути. Давид ме изпрати до вратата, но брат ми не беше много очарован от това!
Аз: Чао!
Давид: Чао бебе!
Като брат ми чу това направо побесня аз влязох и заключих. Тръгнах към кухнята бях гладнаа. Ама много гладна. Видях брат ми как е седнал на масата и яде палачинки. Отворих хладиълника и там нямаше нищо. Тъпия ми брат беше изял всичко! Разсърдих се и седнах на дивана да гледам телевизия. Той(брат ми) пусна музика и дойде при мен. Пона да пее нищо че за мен това беше чисто грачене! Ето я и песента:
Даниел: Стъпка наааапрееееддд! Ти направиии и ме целуниии в този моомееен...
Аз: Спри да грачиш тъпчо!
Даниел: Ти на мен ли ше викаш тъпчо? А? Я веднага да късаш с твоето бебе!
Аз: Ти ли ще ми кажеш! - и тръгнах към стаята си. Тя беше прекрасна имах светло сини пердете и зелени тапети. Бях много тъжна но и аз не знаех точно защо дали заради думите на брат ми или, заради нещо друго! Седнах да "уча" и брат ми влезна в стаята и ме попита
Даниел: Така ли учиш ти?
Аз: Какъв ти е проблема сега! Излезни от стаята ми! - казах полу разплакана.
Изкъпах се. Оправих се за лягане и си легнах беше 21:48. Сутринта трябваше да ставам рано затова заспах веднага.
На сутринта.
Аз: Добро утро братче!
Даниел: Дооброо утро! - каза с учудване той - Къде отиваш толкова рано?
Аз: Отивам да ми бият имунизацията. И ще отсъствам първите 2 часа от училище, затова ще си взема и белешка!
Даниел: Добре сестричке чао! - и ме целуна по челото
Аз: Чао, но...страх ме е!
Даниел: От какво те е страх, какво е станало?
Аз: От ... имунизацията!
Даниел: Не бъди бебе отивай да я бият и да се свършва.
Аз: Добре чао бате. - излезнах и се запътих към болницата.
Влезнах при моята лекарка и тя се зарадва че вече идвам сама и не ме беше страх, а всъщност аз умирах от страх. Биха имунизацията и взех белешка за първите 2 часа, но преди да изляза от кабинета сестрата ме спря и поиска да м направи контролен преглед. Оказа се че съм настинала и трябва да си почивам. Лекарката ми написа бележка за една седмица и ми каза да си стоя в къщи, да не излизам навън! Прибрах се и разказах на брат ми всичко. Много ми беше скучно реших да отидя да видя класната, но не избах най подходящия момент. Госпожата имаше час с класа в което беше момичето, което мразя! Казваше се Джесика. Тя ме мразеше от дъното на душата си, но не го показваше пред мен. Званеца би! Тя ме бурна с рамото си на излизане от стаята.
Джесика: Опа съжелявам ударих ли те Иза?
Аз: Какво пак съм ти направила. Престани гадно е не ми говори зад гърба!
Джеска: Какво искаш да кажеш?
Аз: Не се прави на невинна знам какво говориш за мен на другите!
Джесика ми прошепна на ухо: Не прави глупости ще пострадаш!
Аз: Вече не ме интересува какво ще ми направиш?
Тя: Оф овца ще накарам всички да те намразят курва! - тя го икрещя и всички я чуха беше ми гадно, но в същото време добре че те я чуха и знаят че лъже.
Аз: Сама се прецака.
Тя: Мери си думите.
Този урод ме блъсна и аз паднах на земята. Госпожата дойде и ме видя. Станах и тичайки разплакана се прибрах в къщи! Влезнах и брат ми ме видя как плача. Имах рана на главата защото ме блисна в стената.
Даниел: Какво ти има? Кой те е ударил!
Аз: ...
Коментирайте ако искате некст!
