1 глава

144 7 3
                                    

Така още малко за мен. Вече ви е извесно че се казвам Изабел. Трябва да знаете че съм сама в къщи за няколко седмици затова съм с брат ми Даниел. Той е на 19 години с черна коса и кафяви очи. Обича да тренира постоянно и да се фука с това. Най-добрата ми приятелка се казва Кари. Тя също е на 16 с руса коса и зелени очи.

В училище:

Кари: Здрасти!! Как си?-каза тя и ме прегърна.
Аз: Здравей Карии. Добре съм. Ти как си?- казах аз и двете тръгнахме към Историята. Това беше първия ни час.
Би 2 звънец и влязохме час. Както винаги двете си говорихме.
Аз: Искаш ли след училище да излезнем на вън?
Кари: Да но...
Прекъснах я заради това но мразя да го казва.
Аз: Стига с това но - казах аз викайки.
Гостодина ме чу и ми се развика.
Г-н Идакиев: Какво НО? По интересна тема от урока ли има?- пита той с ярост.
Аз: Не не спорихме за битката случила се някъде си.
Г-н Идакиев: Случила се някъде си...така ли!? Тогава целия клас ще има тест днес!
Всички: Но господине те са виновни нека те да правят!
Господина почна да раздава театовете и званеца би! Йес всички се радвахме и тичахме към салона по физическо това беше следващия ни час.

Часът мина бързо, защото госпожа Костадинова е горе долу добра, но за съжеление след физето имахме Български език. Господинът ни е ужасен. Казва се Милетиев но му викахме "Минетиев" защото мине означава "свирка". А и след този час беше голямото междучасие, а господина всеки път ни задържаше след часа. Та той почна и вс. влязохме в стаята. Господина почна да разказва за училищния весник. На всички им веше тъпо и почнахме да говорим.

Някой се провикна: Тука е много скучно ве господине.
Г-н Милетиев: Скучно ли ти е....вън тогава!
Момчето стана и на излизане извика " Господин Минетиев прави много минети".

Всички почнахме да се смеем и Г-на излезна от стаята с оправданието че отива при директора. Това означаваше че ни пуска 30 мин. преди часа да е свършил. Оооо колко готина сега имаме 50 мин. голямо междучасие!

Аз: Кати хайде да отидем да се наядем и после аз ще отида при Давид.

Давид беше моето гадже. Той е много мил. Малко по висок от мен но пък беше на 17 години. Той е с кесенява коса и кафяво-зелени очи! Направо потъвам в погледа му.

Кари: Иииии ше ме оставиш сама така ли!?
Аз: Ами какво ще правим двете ти постоянно говориш за брат ми и тн. Аз ти казах че вече ми писва и по добре ще е да говориш с него.
Кари: Е да ама мен ме е срам се пак го харесвам толкова много!
Аз: Кари не искам да се караме, но ще отида при Давид ти ако искаш ела с мен.
Кари: И какво ше стане като дойда какво ще правя с вас??
Аз: Ами...
Кари: Ами...?
Аз: Вземи някой с теб! Примерно някое момиче. Ъм....вземи Кали.
Кари: Оффф добре.

И така тръгнахме към 3 етаж там бяха по големите класове. Госожите им бяха много по добри от нашите и не пишеха отсъствия! Толкова исках да го видя вече. Нямах никакво търпение. Най после отидохме горе и той...той се беше облегнал на стената. Видя ме и ме прегърна много силно. Това ми трябваше след този ужасен час. Откакто се видяхме часовете минаха много бързо.

След училище:

Прибрах се в къщи, а брат ми още го няюаше това беше странно винаги се прибираше преди мен и излизаше вечерта. Нищо мен ми се яде но се чудя какво точно да си хапна. Отворих халиълника и....намаше нищо вкусно. Реших че няма да ям. Телефона ми звънна. Беше Давид.

Аз: Зарасти!
Давид: Здравей Иза. Как си? Искаш ли да излезнем?
Аз: Добре. Ти? Много ясно че искам няма нужда да ме питаш!
Давид: И аз съм добре къде ще излизаме?
Аз: Ами на нашето място!
Давид: Добре в 16:30ч. съм там! Чао бебе!
Аз: Чао!

Олеле сега е 16:00ч. как ще стигна до там толкова бързо (Нашето място е в парка до едно голямо дърво качваме се на него то е ниско и сухо няма нито едно листо по него). Не ме интересува си казах на ум. Щом е свързано с Давид значи отивам колкото и бързо да трябва да тичам. Най после стигнах и той беше там. Стана и ме прегърна.

Аз: Здрасти!
Той(Давид): Здравей Иза!
Аз: Хайде ще се качваме ли?
Той: Ами да.
Аз: Ще се качиш само ако ме хванеш.-почнах да се катеря по дървото, но той беше по-бърз от мен.

Той: Хванах те! И вече съм на дървото.
Аз: Да хвана ме и се радвам че го направи.- той ме целуна.
Изведнъж се чуха викове отдолу там беше...


Здравейте. Реших да ви попитам дали ви харесва и ако ви коментирайте моля!

Моят ЖивотTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang