На сутрина всички се събудихме на земята. Брат ми беше станал и беше взел кутия с бонбони във формата на сърце. Сожи я в на Кари ръката! Не ме видя че съм будна. Занесе всички по стаите включително последна занесе и мен! Реших че няма да спа и станах да се оправя. След това слезнах долу и почистих баркотията от вчера. Направих закуска и чух че някой слиза по стълбите. Сложих чинии и чаши на масата. Слизащата по стълбите беше Кари.
Аз: Добро утро.
Кари: Ам...като се събудих в ръката ми имаше котия с бонбони. Знаеш ли кой може да е..?
Реших да не казвам на Кари че брат ми е оставил бонбоните.
Аз: Аз не знам, но отвори я може да има белешка вътре.
Кари: Не се бях сетила. - затича се по стълбите и слезна с котията. Отвори котията и вътре наистинааше белешка. Тя не ми даде да видя какво пише, но ми каза че не е от човека който иска да е. Тоест не е от брат ми. Всички слезнаха и седнахме да ядем. След като се наядохме решихме че ще излезнаммза последно преди Елинор, Майкъл и Никалас да си тръгнат.
Аз: Е къде ще ходим?
Никалас: В парка?
Елинор: Е защо да не отидем на къмпинг ако Майкъл и ти можете да останете още една нощ?
Майкъл: Страхотна идея. Винаги съм харесвал такива събития.
Аз: Даниел!? Какво ще кажеш?
Даниел: А... добре няма проблем. А за какво говориме? - почеса се по главата замислено.
Аз: Искаш ли да ходим на къмпинг?
Даниел: Разбира се кога ще тръгваме?
Аз: Еми след малко, защото имаме да оправяме.
След около 30 минути тръгнахме. Аз, Елинор и Майкъл бяхме в едната кола, а в другата бяха Никалас, Кари и Даниел. Тръгнахме по пътя за връх Лейкън. Стигнахме да едно планинско място и други хора са били тук защото си имаше огнище. Момчетата слезнаха и почнаха да опъват палатките. Аз и Кари отидохме за дребни дърва и тънки клонки. Елинор се зае с приготвянето на салата и нещо за ядене. Даниел, Майкъл и Никалас опъваха палатките повече от час! Ние с Кари и Елинор бяхме готови с всичко друго. Брат ми и Майкъл казаха че ще се поразходят малко.
Г. Т. на Даниел
С Майкъл ходихме по една пътека. Бях решил да вземем от бизката дърводелница дълги пънове и да ги сожим успоредно на земята.
Аз: Майкъл хайде да вземем пънове за около огъня!
Майкъл: Ами хайде.
Двамата отидохме до дърводелницата и взехме 3 големи пъна бяхме двама, а си беше тежичко. Вдигнах на рамото си единия, а Майкъл направи същото с третия. И на двамата ни остана по една свободна ръка затова хванахме от двата края пъна и тръгнахме.
Моята Г. Т.
Къде ли са много се бавят? Кога ли ще дойдат? Ох трябва да се успокоя сигурно са се овлякли в приказки и са забравили за времето.
Аз: Хей Никалас знаеш ли къде са брат ти и брат ми?
Никалас: Не ми казаха къде отиват.
Аз: А знаеш ли кога ще се върнат?
Никалас: Не.
След около 20/30 минути брат ми и Майкъл дойдоха с 3 пъна. Поставиха ги около огъня заформяйки триъгълник. Седнахме на тах и се завихме с топри одеяла. След това се наядохме. Аз, Кари и Елинор бяхме в голямата палатка, а другите бяха в отделни. Много ми се доспа. Легнах и се завих. Веднагабях заспала.
На сутринта!
Станах и видях че нямаше никой в палатката. Излезнах, а Никалас правише палачинки. Всички се наядохме и се приготвяхме да си тръгваме. По пътя слушахме музика. Прибрах ме се и Елинор почна да си събира багажа днеска трябвше да си тръгне. Както и Никалас и Майкъл. На вратата се звънна. Беше дошъл на Елинор брат и за да я вземе. Той се казваше Джон.
Аз: Здрасти Джон.
Джон: Здравей Иза.
Елинор: Джон вече е тук така ли?
Аз: Да на вратата е - изкрещях навътре - Влез де!
Джон: Е добре.
Джон влезна и когато брат ми го видя отиде и се здрависаха те бяха много добри приятели. Не се бяха виждали от отдавна и затова седнаха на масата да си поговорят. Джон беше вече на 20 години.
Даниел: Изааа милата ми сестричка!
Аз: Много се подмазваш! Какво искаш пак?
Даниел: Ами я извади малко фастъци.
Аз: Оф...шкафа е на 2 метра от теб!
Даниел: Изабел веднага дай на госта фастъци!
Аз: Ох добре.
Отидох при тях и им дадох тъпите фъстъци. След това влезнах в хола. Тъкмо седнах при Кари и Елинор които гледаха филм и на вратат пак се звънна! Станах с отекчение от дивана и тръгнах към ватата. На званеца пак се зънна! Този човек сигурно бърза. Отворих вратата и там беше .....!
Аз: Какво правиш тук?
Надявам се че ви харесва. Моля за мнение.
За некст 4 like и 5 comment!
