На званеца пак се зънна! Този човек сигурно бърза. Отворих вратата и там беше Давид!
Аз: Какво правиш тук?
Давид: Как какво правя тук? Ти си ми приятелка какво да правя! Дойдох да те видя!
Аз: Ти искаш да ме видиш? Така ли!?
Давид: Да защо!?
Аз: Защо не отидеш при твоята скъпа София?
Давид: Ама какво имаш предвид?
Аз: Много добре знаеш!
Давид: Ох добре няма да се правя. Знам, но...
Преди да се изкаже му тряснах вратата пред носа. Затичах се към стаята си и веднага щом влезнах се проснах на леглото по лице. Кари ме бе видяла и дойде при мен. Разказах и за какво става на вапрос и тя ме успокои. Накара ме да си измия лицето и да слезна пак долу. След това затвори вратата и отиде при Елинор. Направих това което ми каза. Слезнах долу при тях и се загледах във филма който гледаха те. Мина доста време и от кухнята се чу Джон.
Джон: Елинор хайде да тръгваме.
Елинор: Ама аз още не искам!
Джон: Хайде, хайде събирай си багажа и тръгвай!
Елинор: Оф....не искам.
Джон: Тръгвай иначе...
Елинор: Иначе какво?
Джон: Ще се обадя на тате!
Елинор: Ама...ох добре!
Г. Т. на Джон!
На много интересна ми се прави сега ще види като звънна на тате. Ако не ме бе послушала щеше да си изпроси наказание, а да знаеше какво я чака в къщи...веднага щеше да тръгне. Надявам се че ще и хареса!
Аз: Аз отивам да проверя дали има проблем с колата. - казах на Даниел.
Даниел: Какво е станало с колата?
Аз: Ами преживя катастрофа и сега не е много добре.
Даниел: Искаш ли помощ?
Аз: Не е нужно.
Даниел: Хайде де от отдавна не съм имал проблем с колата искам да видя какво е!
Аз: Е добре както решиш.
Двамата тръгнахме към колата и аз я отворих.
Г. Т. на Елинор!
Оф сигурно брат ми ме изнудва! Не искам да си тръгвам. Качих се горе и почнах да си оправям багажа. Мислих си дали Майкъл и Никалас ще останат още дълго, дали ще си тръгнат и те? Тръгнах по стълбите и се спънах. Паднах надоло по тях и се озовах близо до хола. С много тънак глас повиках Иза, но тя едва ли ме чуваше! Заспах.
Моята гледна точка!
Аз: Кари ти чу ли нещо?
Кари: Не
Аз: Имам чувството че Елинор ми вика!
Кари: Ами виж де!
Аз: Добре
Станах от дивана излезнах от стаята и видях че Елинор бе паднала не знам точно как но беше заспала. Изкрещях на Кари да дойде. Тя се затича и като видя Елинор щеше да падне! И двете я вдигнахме и я отнесахме на дивана поставихме я да легне. Сложихме и вазглавница и аз извиках брат ѝ. Той дойде набързо падна на колене пред нея и я прегърна. Беше толкова сасипан. Убвиняваше се за това че тя е паднала. Каза ми да донеса вода и чиста кърпа. Занесох му ги и той сложи мокра кърпа на гавата ѝ.
Аз: Какво правиш? Така няма да се събуди напротив като се събуди и глава ще я боли!
Джон: Не ме учи какво да правя.
Аз: Оф добре ама после да не кажеш че не съм ти казала!
Джон: Окей!
Седяхме при нея брат ми отиде до магазина да вземе нещо за вечеря. То се видя че ще останат тук, защото вече се беше стъмнило. На Елинор желанието се сбъдна, но за жалост тя не можеше да го разбере! Стана време за лягане. Даниел и Джон вдигнаха Елинор за да оправя дивана за лягане. Джон си легна до нея, а аз и бар ми се качихме горе. Кари и аз пак бяхме в моята стая. Брат ми беше сам, а Майкъл и Никалас бяха в гостна.
На сутринта!
Станах и реших да видя Елинор. Джон още спеше а нея я нямаше притесних се какво може да е станало! Влезнах в кухнята с мисалта че е там, но я нямаше след това се качих горе и проверих в другите свободни гостни и там не беше. Къде ли е? Чух странен шум идваше от 1 етаж веднага слезнах и видях че Елинор лежи на дивана!!! До преди малко я нямаше, а сега си лежи и спи. Бутнах я няколко пъти и тя се събуди. Веднага вдигнах Джон. Те почнаха да си говорят, а аз отидох да направя закуска. Качих се горе и събудих Кари трябваше ми помощ.
Аз: Ставай!!
Кари: Още 1 минутка мамо!
Аз: Ставай мързел такъв!
Кари: Оф добре. Ама защооо?
Аз: Елинор се събуди и двете ще правим закуска!
Кари: Ти и Елинор ли?
Аз: Не глупчо аз и ти!
Кари: Е добре ставам.
Аз: Най после! Чакам те долу.
Слезнах долу и Джон ми каза, че отива при брат ми. Елинор беше влезнала да се къпе. Сложих си престилка и приготвях продукти за гофрети. На вратата се звънна. Ръцете ми бяха в брашно, но отидох да отворя. На вратата беше ....... А не мога да повярвам!
Надявам се да ви харесва!
За некст 3 like и 4 comment!
