15 глава

23 3 4
                                    

Гледната точка на Кари!

Отидохме в дома на Иза. Двете бяхме говорили да спим там. Направихме си обяд и почнахме да си говорим.

Аз: Е как е при баща ви?
Иза: Не е същото. Искам пак да съм тук, при теб и при всички други!
Аз: Как си с момчетата?
Иза: Е как да съм от както мама ни взе не съм имала приятел! А ти с онова "Имам среща не мога да говоря сега" с кой ти беше срещата Кари?
Аз: Ами с едно момче!
Иза: С кое момче? Хайде разказвай! Как мина? Какво стана?
Аз: С Джеймс Кийн. Беше уникално и той също беше уникален. Замалко да ме целуне, но аз глупачката се дръпнах. Защо не? Какво ли ще си помисли сега?
Иза: Спокойно! Всичко ще се нареди. Знаеш ли какво се тревожа аз?
Аз: Кажи какво те тревожи?
Иза: Мисля че майка ми и баща ми ще продават къщата. И никога по вече няма да се върнем тук 😭😭. - почна да плаче.
Аз: А не това няма да го позволя! - в този момент и на мен ми се просълзиха очите.

Гледната точка на Иза!

Брат ми излезна да пазарува, а след като се успокоихме двете с Кари седнахме да обядваме. По време на обяд си говорихме тогава на вратата се звънна.

Аз: Кой е?
...: Ъм майката на Кари ми каза, че тя е тук.
Аз: Да тук е, а ти кой си?
...: Ох съжалявам. Приятно ми е да се запознаем казвам се Джеймс.
Аз: А да....как не се сетих. Кариии за теб е! - изкрещях, за да ме чуе.
Кари: Какво? Кой е?
Джеймс: Аз съм мила.
Аз: Охо вече и на "мила" си говорим!
Кари: Идвам след секунда. Иза ти не се заяждай!
Аз: Какво аз ли? - обърнах се към Джеймс - Влез.

Той влезна и го поканих да седне на дивана. След около 10 мин трябваше да дойдат 2 момчета и едно момиче от училище. Саймън, Грег и Мери са от моя клас идват да ме видят преди да си тръгна отново.
И вече са тук. Беше много забавно защото гледахме филм, ядохме чипс, пуканки и солети. Бяхме поканили Майкъл и Никалас, но тях още ги няма.

Грег: Спрете филма. СПРЕТЕ ФИЛМА казах!
Саймън и Грег се спукваха от спах чудя се каква простотия са намислили. Станах и спях филма.
Грег: Сегаа....
Кари: Какво?
Саймън: Сега ходи да изпукаш пуканки!
Двамата пак се засмяха и когато смеха им утихна посочих вратата на кухнята и казах.
Аз: Знаете къде са пуканките и микровоуновата. Така че заминавайте.

Моят ЖивотDonde viven las historias. Descúbrelo ahora