Силата на Боговете

Това се нарича отбор

Те ме гледаха с въпросителни погледи. Не знам как да реагирам! Сигурно изглеждах като пълна идиотка.
- Е ще има ли храна или просто ще се гледаме?- попита още веднъж Феликс.
- Ъъъ... Разбира се! Само да...- започнах аз. Изведнъж се показа Ейдън. Той ме гледаше, после гледаше и тях и пак мен. - Дойдох за закуска, но изглежда, че е твърде населено.
- Няма такова нещо. Седнете хайде, хайде.- показа се една от.. и аз не знам. Имаше хора, които ни помагаха( така да се каже). Името и беше Мия, Мая, или нещо такова. Всички седнахме и започнахме да се храним мълчаливо.
- Ще се представите ли или ще налучкаме?- попитах аз.
- Аз съм Хийт. Син съм на Хадес.- той се усмихна с чаровната си усмивка.
- Аз съм Теодора. Дъщеря на Зевс. Тези дни го казвам много често.
- Ооо, нямаш си и на представа. Аз съм Астрид. Дъщеря на Посейдон.- отвърна едно момиче, което имаше вид на буреносен облак.
- Аз съм Клеър. Дъщеря на Хера.- тя имаше най- дружелюбен вид.
- Аз съм Ейден. Син на Атина.- той проговори. Без някой да го подканва. Беше се взрял в Клеър. Усещах нещо като напрежение. Но него го гледаше друго момиче.
- Името ми е Нийла. Дете съм на Деметра.- каза тя. Остана само едно момче. Беше някак странен. По хубавия начин. Тъкмо щеше да се представи когато се появи Кристал. Беше по бански, който добре очертаваше изящното ѝ тяло. В едната си ръка носеше чанта пълна с нейните вещи, а в другата хавлията си. Можеше да докара комплекси на всяко едно момиче.
- Охо!- възкликна тя.- Всички значи вече се събрахме. Много се радвам.
- Това е Кристал. Дъщеря е на Афродита.- казах аз. Тя ми кимна с глава в знак на съгласие. Всички я зяпаха по различен начин.
- Много съжалявам, че не можем да си поговорим още. Но аз отивам да се облека иначе ще стане една доста конфузна ситуация.- каза Кристал с нейната надменна усмивка. След това тръгна като се отдалечаваше много бавно. Веднага обърнах погледа си към момчето, което не се беше представило.
- Син съм на Хефест. Името ми е Джонатан.- нямаше начин да е син на най- грозния бог. Та той беше много по- красив от някои от другите момчета. Не се усетих когато се усмихнах леко. Чу се викане в далечината. Нямаше как да го сбъркам. Това беше Синди и Лиам. Изведнъж се показаха носейки един голям заек.
- Случайно да сме изпуснали нещо. Изглеждате ми повече от колкото ви бяхме оставили.- пошегува се той.- Аз съм Лиам, а това е Синди. Деца сме на Аполон. Но тя се преписва като дъщеря на Артемида. Дълга, дълга история.- Чак сега видях, че зад тях стоеше Даян. Тя четеше усилено нещо, което със сигурност нямаше да разбера до края на живота си. Древногръцката писменост. Видях, че няма намерение да се представя затова действах.
- Това е Даян. Дъщеря е на Хермес.- Тя се сепна когато споменах името ѝ. След това се усмихна леко.