Силата на Боговете

Истински герои

Не знам къде съм. Не знам какво съм. И какво правя. Главата и крака ми ме боляха. Отворих очи и видях, че се намирам в не много голяма стая. Тя беше направена от дърво и още нещо, но не мога да преценя. Имах чувството, че съм имала сътресение. Колко време спах? Дали всичко беше сън? Напълно беше възможно... На вратата се почука. През нея влезе една жена на средна възраст.

- Значи си се събудила? Знам, че имаш много въпроси.... Но първо аз се казвам Ала и съм нещо като помощник в лагера за нечистокръвни "Юпитер". Ще ти задам един много важен въпрос! Чуй ме внимателно!- аз кимнах глава в знак на съгласие.

- Как се казваш?- За малоумна ли ме смяташе. Оставаше да не си знам името.

- Теодора Брейст.

- Значи си добре. Щом си помниш името.- Къде бях попаднала?- Намираш се в хижата на Зевс. Вечерта има празненство очаквам от теб да присъстваш. Сега ще тръгвам ако има нещо важно ме викни.

Целият ми ден мина в почивка и разсъждение за всичко, което ми се случи. Най- накрая излязох навън. Не мисля да ходя на празненството. Или каквото и да беше. Навън беше уникално. Имаше дървета и поточе. Около мен имаше още хижи, но всяка беше различна.
- Хей! Коя си ти страннице?- зад мен изкочи едно момиче с много буйна черна коса и черни очи като на безна.
- Теодора. А ти?
- Алера дъщеря съм на Атина.
- Имаш интерестно име.
- Нали ще дойдеш на партито. То е по повод идването на Хирон.
- И той ли е нов?
- Не.. Честваме години от пристигането му. Но ще дойдеш нали? Ти си меко казано известна тук. Много хора искат да се запознаят с теб. Все пак самия Зевс те е довел.
- Не мисля да дойда. Не познавам никого, а и нямам какво да облека.
- Ще ти дам нещо! Или ще отидем до хижата на Афродита. Имам една позната там. Казва се Карси! Много е мила, но и малко надута. Всички са такива!
- Добре... Само спокойно. Главата ме боли жестоко!

След като свършихме разговора пред хижата ми. Или по точно на баща ми се разбрахме да отидем да се срещнем с тази Карси. Тя изглеждаше толкова себе влюбена, че направо ми се прииска да и сваля шапка. Докато избирахме рокля от големи до малки, от къси до дълги и от шарени до едноцветни видях една. Тя беше зелена(моят цвят). Той отиваше на рижавата ми коса. Толкова много се радвах, че тя е права. Повечето хора казват, че всички рижави коси са къдрави, но аз не съм всички.
Роклята беше къса с преливащи зелени цветове. А от двете страни на раменете имаше лека дантела. Те ми я дадоха на драга ръка. Купона беше от 19ч. Облякох роклята и оправих косата си.

Време е за парти. Когато бях човек не обичах купоните. Предпочитах да се затворя в собствената си черупка. Последвах огъня. Уха... Това беше нещо голямо. Колко хора и всички на моите години. Имаше и по- големи и по- малки, но не с много големи разлики. Алера се приближаваше към мен.
- Е как ти се струва?- попита тя и посочи големите маси с храна. Леката музика.
- Страхотно.. Супер е!- не го мислех наистина. Беше приятно, но не и страхотно. Огледах се наоколо. И очите ми забелязаха едно момче. Беше с тъмна коса и тъмни очи. Личеше си че има английска частица в него. Дъха ми спря.Около него имаше главно момичета.

- Виждам, че гледаш Брайт. По добре не се занимавай с него. Той същия като баща си.

- Кой е баща му?

- Господаря на подземното царство. А виждаш ли онова момче, което е там до огъня?- Тя ми посочи едно седнало на земята момче. То имаше тъмно руса коса, а в тъмното забелязвах, че очите му са много светъл цвят. Аз кимнах в знак на съгласие.

- Това е сина на Посейдон. Вие тримата сте децата на големите господари.

След броени минути при нас дойде Хирон. Той потупа с копита. Никога през живота си не съм си помислила, че ще кажа подобно нещо. Всички замълчаха. Той започна да говори, а плътния му глас отекна в мрака.

- Благодаря, че сте тук с мен. Специално за годишнината ми тук дойде и един нов ученик.Тя дойде едва преди три дни и не познава никой. Ние още рано разбрахме за пророчеството и подвига който ще изпълняват героите. Сега мога да ви обявя, че тя няма да остане дълго при нас. Знаете, че се направи нов лагер за истински герои. Той ще се казва Слънце. Тук имаме три деца на първенците. След два дена ще отидат при оракула. Той ще им каже кой ще продължи към лагера... Там ще отидат по едно дете на всеки бог. В неговите вени тече кръвта на боговете. Благодаря ви за вниманието и нека забавата да започне.

Аз се спогледах с двамата си противници ако мога да ги нарека така. И двамата бяха изненадани. Чак сега забелязах, че Хирон ни показва. А аз бях по- изненадана от всякога.