Силата на Боговете

Битка

2 седмици по- късно.
Разбрах, че единствената, с която мога да говоря е Синди. Всички се разделихме на групички. Аз със Синди. Ейден изпитваше някакви смесени чуства към Астрид, а Клеър беше като наша майка. Помагаше във всичко и не беше на ничия страна. Още от началото Хийт и Феликс бяха неразделни приятели. Макар, че Хийт беше странно странен така да се каже. Феликс не приличаше на син на Арес. Говореше почти винаги в ирония. Кристал разговаряше най- много с Нийла. Кристал постоянно се навърташе около всички момчета дори е да ни й обръщаха внимание. Лиам и Джонатан бяха като братя. Джон беше някак различен. Не можеше да се каже, че е син на Хефест. Първо не беше грозен. Второ не се занимаваше с ковене на мечове и всякакви други. Започнах да различавам кентавър от сатир.
Днес беше избрания ден за тренировка на бойното поле. За първи път щяхме да тренираме заедно. Синди много добре знаеше за моите способости на бойното поле. Един път се бяхме опитали да тренираме. За малкосама себе си да убия. Нито меч, нито лък, нито каквото и да е било уръжие. Нямаше как да кажа на другите, защото те бяха бойни машини. Дори и Кристал, която пищеше от счупения си нокът. Сега се намирах пред една голяма маса пълна с всякакви оръжия.
- Е, кое си избираш? Сигурно си се била с всякое от тях.- каза Нийла. Дори не я бях усетила когато се беше узовала зад мен.
- Тя е истинска бойна машина!- каза Синди, която много добре знаеше способностите ми. Нийла се усмихна леко и се оттегли при другите.
- Всички си мислят, че си като гладиатор. Сега се разбират кой да се бие с теб.- каза тя.
- Ще са много разочаровани от резултата. Кой ще се бие с мен?- попитах с тайната надежда това да е Кристал или Клеър. Макар да не ги подценявах.
- Астрид. Тя изяви голямо желание.
- С какво да се бия? Ти познаваш добре оръжията. - Вземи меч, но да е лек. И внимавай да не си отсечеш главата.- отвърна тя като ме потупа по рамото, а аз и се усмихнах с широка усмивка показваща моето съжаление.

Взех един меч и се отправих към поляната. Там всички се бяха наредили в широк кръг. Всеки един от нас беше облечен с нещо като защитни жилетки, но от кожа.
- Първи са Хийт и Лиам.- обяви Клеър.
Двамата излязоха напред. Лиам държеше лък, а Хийт един голям, голям меч от черна стомана. Биеха се ужесточено, но Хийт беше по- добър. Втори бяха Феликс и Джон. И двамата с мечове, които разпорваха въздуха. Бяха почти равностойни докато Феликс не атакува в гръб. Джон се ядоса и замахна с такава сила, че другия меч се счупи на две части. Феликс се беше шокирал. Трети бяха Клеър и Кристал. Клеър неше с две ками, а Кристал с дълга пръчка изострена от двете страни. Тази битка беше първата женска, но най- впечатляващата до сега. Клеър хвърляше и замахваше с камите, а Кристал ги отклоняваше с пръчката. Все пак всяка битка си имаше победител. Клеър понеди. Синди беше с Нийла. Синди нямаше равна. Тя замахваше и стреляше с лъка. Докато Нийла само се пазеше под щита й. Дори не можа да атакува. Пети бяха Ейден и Феликс. Момчетата бяха малко затова някой трябваше да се бие два пъти. Феликс си взе нов меч, но беше много ядосан затова размаза Ейден в буквалния смисъл. Аз и Астрид бяхме следващи. Беше ме толкова срам. Всички ни гледаха.
- От толкова време искам да се изправя срещу теб. Била силна и прочие.- започна да говори през зъби Астрид.
- Нали всички сме приятели?- спукана ми е работата.
- Никога не сме били приятели. Сега да те видя как въртиш меча си, слънчице.

Тя замахна към мен. Аз се наведох и избегнах удара.
- Нали няма да бягаш?- попита тя.
- Не, просто още не съм в форма.
- Влез, защото не ми е забавно.

Реших да нападна, но стана зле. Тя ме поряза с меча си. Краката ми закървяха. Астрид нападна, а аз задържах ударът й. Тя ме ритна в стомаха и аз паднах на колене. Изправих се като залитах на ляво на дясно. Следва още един удар този пъ от мен. Порязах я леко в ръката, а тя ме зашлеви с края на меча си. След това ме удари в стомаха и ме бутна. Аз бях пред загуба. Лежах на земята безащитна. Разбрах, че меча ми е у нея. Чух глас в главата си.
Докосни я. Опри дланите си в нея.
Кой говореше? Изправих се без меч. Всичко ме болеше. Астрид хвърли мечовете. Скочи върху мем и аз паднах на тревата за пореден път.
Докосни длани в нея.
Чух го пак. Аз се опитах да се обърна. Докоснах я зад врата и гърба. От ръцете ми изкочи нещо като искра. Астрид изпадна в безсъзнание. Бях в шок. Какво и сторих?
- Не исках. Астрид? Астрид?- започнах да крещя, но тя не помръдна.