Силата на Боговете

Аз съм една от тях.

Казвам се Теодора и съм на 15 години. В момента се возя с майка ми и баща ми (аз съм осиновена). Не казвам, че те са лоши просто не са истински с мен. Те си имат свое дете, което се роди пет години след осиновяването ми.
Сега пътувахме към планинската ни къща. Бях леко притеснена, защото една кола ни следваше от близо един час.
- Питър. Виждаш ли колата?- попитах брат си. Той се обърна и заклати глата си в знак на съгласие.
- Татко, една кола ни следи от доста време.- казах отново аз като се предърпах напред.
- Няма такова нещо!
- Напротив има...
- Ще спра на някоя отбивка, за да видиш, че никой не ни следи.- отвърна той накрая. След около две минути отбихме в страни. Завъртях се да видя дали и колата зад нас ни последва. За наш ужас тя спря точно зад нас. Погледнах към татко и мама и те изглеждаха леко притеснени. Аз няма да търпя това! Отворих вратата на колата си и тръгнах право към другата страна. Мама ми извика да се върна, но не исках. Къде ми беше мозъка? Можеше да ми направят един милион неща. Отпред седяха двама мъже. Когато ме видяха да се доближам до колата те отвориха врати си и излязоха.
- Приятно ми е да се запознаем Теодора.- каза ми единия човек. Той беше на средна възраст с черна коса и зелени очи. Другия мъж до него беше на същите години с русолява коса и много ярко сини очи.
- Ще викна полицията ако не ми кажете... Защо ни следите?
- Признай си, че много прилича на мен!- каза русия мъж на другия с широка усмивка. Какво имаше предвит? За мен ли говореше?
- Наистина приликата е невероятна!- отвърна другия мъж.- Казвам се Хермес. А това...
- Мога да се преставя и сам. Аз съм Зевс, а ти си моята дъщеря.- Той май се шегуваше с мен. Дали наистина съм му дъщеря, а той ми е баща. Но той нямаше как да бъде Зевс, Зевс господаря на мълниите и светкавиците. Майка ми, баща ми и брат бяха излезли от колата.
- За какво говорят тези хора?- обърнах се аз към тях.
- Те не са хора, а богове. И говорят истината. Ти си дъщеря на Зевс и си полубог.- отвърна мама.- И сега трябва да тръгнеш с тях. Отивате на едно място където ще си в безопасност.
- Защо не ми казахте още в началото?
- Ти си наша дъщеря. Нищо, че родителите ти са други. Ще идваш и при нас.- отвърна баща ми.
- А сега трябва да тръгваме.- каза Хермес. Той влезе в колата, а Зевс го последва. Моите родители бяха тръгнали. Чувах как брат ми и майка ми плачат. И на мен ми се плачеше. Явно те ме чакаха да вляза в черната кола. Ами щом ме чакат нека видя какво имат предвит.

Вече пътувахме близо един час. Никой не говореше, а и нямаше за какво. Най- накрая колата спря. Хермес ми отвори вратата. Аз му благодарих с поглед. А той каза с лека усмивка.
- На горе в гората се намира лагера на нечистокръвните. Радвай, се че сме с теб. Иначе в противен случай сега щеше да си преследвана от чудовища.
- Благодаря... За помоща!- отвърнах аз. Зевс се доближи до мен и хвана ръката ми. Заедно тръгнахме към лагера, а Хермес ходеше зад нас.
- Теодора очаквам от теб големи подвизи. Надявам се да представиш рода си...
- Моят род, който не познавах и още не познавам!
- Сега твоето място е в лагера. Очаквай появата ни там. Задава се нова война, която може да събори Олимп.
- Не разбирам защо съм ти аз?
- Ти си ми дете моя кръв. Твоята безопасност е моя отговорност.

Заваля един силен дъжд. Стигнахме една арка. Отвъд нея имаше нещо като кон, но нагоре беше с човешко тяло. Започнах да се чудя дали има вероятност да сънувам. Зевс и Хермес се спряха. Баща ми се приближи до мен и ме прегърна. След това ми направиха знак да премина през нея. Тръгнах със смела крачка и когато преминах се опитах да кажа нещо. Изведнъж краката ми омекнаха и изпаднах в безсъзнание.