Силата на Боговете

Слънцето изгрява от изток, а аз от запад.

- Освен, че съм дъщеря на Афродита името ми е Кристал.
- Аз съм Сидни, а това е брат ми Лиам. Ние сме деца на Артемида и Аполон.
- А коя е червенокоската?- обърна се тя към мен.
- Теодора, дъщеря на Зевс.
- Аз съм Ейден. Син на Атина. Ако може да ми покажете хижата ми?- каза той. Беше прекрасен. Висок, силен, чаровен и много интелигентен според високите му маниери. Лиам веднага го хвана през рамо.
- Ела да ти покажа лагера, а после и хижата ти. Ако си гладен ще намерим и нещо за ядене.
Двамата потеглиха в една посока. Остана да се представи последното момиче. Тя беше със синьо- зелени очи и тъмно руса или светло кафява коса, която едва виждах в тъмното.
- Аз съм Даян... Дъщеря съм на Хермес.- тя се усмихна леко. Явно ме беше забелязала как я гледам.
- Срещнах баща ти. Извежда добър човек.- казах аз и в момента на изричането разбрах казаната глупост. Та той беше бог, а не човек. Тя изглеждаше учудена.
- Косата ти естествено червена ли е?- попита Кристал. Нейната коса беше почти бяла в тъмното. А очите и тъмно сини.
- Да естествено съм червенокоса, а ти?
- Напълно.

Цяла нощ не можех да заспя. Може би беше от вълнение. Всеки момент очаквах да пристигнат още герои. Но в много мисли бях заспала.

На сутринта се събудих и чух една птичка да пее на отсрещното дърво. Слънчевите лъчи навлизаха в стаята ми. Усещах глад затова набързо се облякох и приведох в приличен вид. Отправих се към столовата, но като видях, че е празно си помислих, че другите не са станали. Все пак се бяха уморили от дългия път. Като стигнах до главната и най- голяма полянка, която се намираше в центъра на целия лагер. Забелязах Лиам и Синди.
- Къде отивате?- попитах аз.
- Към гората. Малко ще се разходил сред природата.- отговори ми той.
- А може и да половуваме!- обади се Синди като чак сега забелязах лъка преметнат на рамото ѝ.
Те тръгнаха, а аз продължих да ходя по поляната. Изведнъж се появи Даян.
- Ехо на къде си тръгнала?- попитах любезно аз. И без това беше ужасно срамежлива.
- Взела съм си малко древногръцки четива. Ще отида на някое оединено място.- каза тя като усилено гледаше към земята и избягваше очен контакт. Все пак аз бях като нея, а не Медуза. Кимнах в отговор и тя продължи в друга посока.
Зададе се Кристал.
- На къде си тръгнала?
- Ще се попека и ще поплувам в поточено. Ако някой ме търси съм заета.- започна тя с нейния надземен тон. Искаше ми се да и кажа" Добре, добре ваше величество дано да се удавите." Но това нямаше да съм аз. Щях да покажа само колко съм несдържана. Само и помахах, но тя не ме забеляза.
Остана само Ейден. Отидох пред хижата на Атина, която беше семпла, но ѝ някак величествена. Дали беше вътре или беше тръгнал нанякъде като всички? Почуках два пъти на вратата. Тя се отвори и от нея се показа красивото лице на сина Атина. Аз се усмихнах дружелюбно.
- Закусил л...- Щях да довърша въпроса си, но той трясна вратата пред носа ми. Аз вече бях ядосана. Обърнах се и тръгнах в обратната посока.
- Добре! Всички ходете където искате! Мога да закуся и сама!- не мога да повярвам, че го изкрещях. След като влязох вътре изобщо не обърнах внимание на нищо.
- Мога да се храня ѝ сама. Всички са тръгнали на някъде да правят нещо.- започнах да си мърморя под носа.
- Така ли?! Ако нямаш против ние можем да ти правим компания?- чу се мъжки глас. Аз се обърнах рязко. Пред мен стояха шест човека. Сигурно бяха като нас. Момчето, което беше казало тези нещо беше с една крачка напред.
- Аз съм Феликс, син на Арес. Сега като говорехме за храната ние няма да откажем!