2 част

76 3 0
                                    

Дейвид преди да си тръгне ми поиска номера. Аз му го дадох и той си тръгна. Поръчах се топъл шоколад, а Оливия мляко с кафе и започнах да и разказвам какво се е случило докато я нямаше. Стана към 2.20 наобед и решихме да ставаме, защото ни чакаха много домашни.

След като си написах домашните работи се появи Браян- малкото ми братче. Трябваше да го гледам, защото нашите са до късно на работа. Като погледнах часовника се сетих, че имам тренировки, ако закаснея дори 2 минути ще стане лошо. Сложих си трикото и си хванах кок. В този момент се появи мама. Точно на време, защото нямаше кой да гледа Браян.

По пътя видях Дейвид и ми каза, че ще ми се обади след като се върне от фитнес. Най- накрая стигнах до залата, но бях закасняла с 5 минути и госпожа-Питърсин започна да ми се кара, защото ме чака състезание в Москва и всяка секунда била от голямо значение. Наказа ме, като остана още 1 час да тренирам.

Свърших тренировки вместо в 7 в 8 .Бях толкова изморена, че едва се движех. Когато се прибрах видях, че Йори е разкъсъл домашната ми, а на мама и е излезнама спешна работа в офиса и ми е оставила Браян. Бях много изморена. Гушнах брат ми и двамата заспахме.

Не след дълго той се е събудил. Искал е да нахрани рибките, но е прекалено нисък, за да стигне секцията и всел един стол. Макс бутнал стола и Браян падал. Събудих се от негови я плач. Реших да го закарам до болницата. Всъщност няма нищо страшно всичко му е наред.Мама се прибра и обясних какво се случило.

Събудих се в 9.20 беше събота. Закусих с овесени ядки и плодове и в следващия миг се звънна на вратата. Излезнах и видях гигантски букет от рози и една бележка на която пишише ,,От Дейвид". Бях толкова щастлива. Това беше най- хубавата ми събота. След около 10 минути той ми се обади, за да ме пита дали искам да отидем на разходка или да отидем на кафе. Аз избрах разходката. Разбрахме се в 5 часа следобед в новия парк. Бях толкова влюбена, че дори не слушах какво ми говори. След една хубава разходка стана 8 часа. Седнахме на една пейка и той ме целуна. Попита ме дали утре ще съм свободна. Аз не бях , но му казах, че може да се видим пак. Покани ме в неговата къща.
Надявам се да ви е харесало, ако е така моля харесайте и ме последвайте!
Това ще ме направи много щастлива !
Ще има още части!
Благодаря ви за отделеното време!
Чао и лек ден!☺


The live of popularTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang