Да влезеш в сърцето на убиец.

Убиецът...

Ким се събуди от писъците на алармата.Удари я 2-3 пъти и стана.Погледна часа.Беше 01:00 вечерта.

-Уххх....пак съм се одрямала.-помисли си Ким.

Тя си направи кафе и излезе.Както Ви казах,Ким не е обикновена,тя не е нормално момиче,тя е убиец.Не...хихихи...Тя е убиец както на същества,непознати за нашия свят-грейсите,така и на магьосници,вампири,върколаци и т.п.Грейсите бяха грозни,големи същества с остри като бръснач зъби,с шипове по цялото тяло,че и дори летящи. Ким излезе навън.Тя усети че има нападение на грейси.И тук се преобрази.От момиче с кестенява коса и сини очи се превърна в момиче с дълга,тъмносиня коса и червени очи.Вместо облечена с тениска и дънки,тя беше с черна риза и черна поличка.Имаше прилепен нож до бедрото ѝ.Но не само тя беше необикновена.Имаше и други като нея,но тук,в Ню Йорк тя управляваше.

-Е,добре,да започваме.-каза си Ким нетърпелива.И за част от секундата изчезна.Тя тичаше по-бързо от влакът "Стрела "и летеше по-бързо и високо от самолет.И тези червени очи не са само за красота.Тя можеше да направи всичко с човека(или съществото),който(което) я погледне.И ето я и нея,застанала пред грейса.

-Само един?Това ще е лесно.-помисли си тя

Изведнъж зад себе си усети дъх.Тя се обърна и видя друг грейс.

-Поне да беше взел дъвка ли?-каза с насмешка тя.

Съществото изрева.

-Не,сериозно,вземи си дъвка.

Грейса се ядоса и удари Ким.Тя излетя към една стена и я разби.

-Така е по-добре.-каза тя с кръв на устната и дяволита усмивка.Запъти се към грейса.Минавайки поркай него,тя си изкара ножа и му отряза главата.Ким погледна другия и се усмихна.Преди грейса да я нападне,тя го беше прерязала на две.

-Никога не се научват.-помисли си тя.

Секунда по-късно Ким чу вик.Последва го и какво да види.Себастиан седеше пред грейса и просто го гледаше.Ким побърза да застане пред Себастиан.В момента,който грейса понечи да го изяде,Ким му одряза главата.Учуден от това непознато момиче,Себастиан просто мълчеше.Огледа момичето и забеляза специфичен знак на ръката ѝ.

-Добре ли сте?-попита Ким.

-Познавам ли Ви от някъде?-попита той.

Ким се зарадва,че не я позна,но в сърцето и се зароди някакво странно чувство.Тя обичаше!

-Не,и не мисля,че ще се видим пак-отвърна тя и се запъти към дома си.Себастиан стоеше и се опитваше да асимилира какво става.След минута-две той си тръгна.

Преди да се прибере Ким седна на една пейка и започна да мисли.

-Какво е това странно чувство.-питаше се тя,никога не съм изпитвала нещо подобно.

Много размисли и страсти.Когато погледна часовника на сградата срещу нея,тя се учуди.Беше 06:00 сутринта,а е на училище в 07:30.Ким се прибра на бързо,върна си старата форма и легна.Но не можеше да заспи.Мислеше си за странното чувство в стомаха си,което се усилваше когато си помисли за Себастиан.

-Какво по дяволите е това?-питаше се Ким...