Да влезеш в сърцето на убиец.

Брат и сестра

Проклетата аларма пак се включи.Ким дори не беше заспала.Изключи алармата и стана.

-Сериозно ли?Не можах дори да мигна заради това тъпо чувство.-каза ядосано тя.Ким си направи кафе,изяде една ябълка,изми си зъбите,среса се,взе си чантата и излезе.След много мъмрене под носа и вървене,тя стигна до училище.Още един мъчителен ден.Е може би не толкова мъчителен.Имаше математика при Себастиан.Щом си мислеше за него стомахът и се свиваше и онова чувство се връщаше.И ето че часът почна.Звънецът би,но господина го няма.Ким мразеше този звънец рано сутрин,но беше по-притеснена за Себастиан.

-Къде си?Защо те няма?-мислеше си Ким.

Тя разтръска глава.

-Какво ми става?-питаше се ядосано.

Ето го и господина.Той беше с разрошен коса и раздърпана риза.Ким се усмихна при вида му.Той я погледна и отговори на усмивката ѝ.

-Бурна нощ,а господине.-пошегува се Саманта.

-Ами не точно.-каза той.Ей Ким,размени си мястото със Саманта.

-Но защо господине.-хленчеше кифлата.

-Няма защо,разменете си местата веднага.

Ким седна на първия чин,точно срещу господина,а Саманта протестирайки се премести на задния чин.

-Саманта доволна ли си,не ми отговаряй.-пошегува се господина.

Кифлата направи физиономия и започна да си драска в тетрадката.

-И така,днес ще изпитвам-каза той.

Започна да пише задачи на дъската

От 1 до 15 пишат....

От 17 до 30 пишат...

-Ами аз?-попита Ким.

-Ти идваш с мен.-отговори Себастиан.

-Ей,не е честно господине,Ким няма да я изпитвате.-каза гневно Саманта.

-Не е твоя работа.-смъмри я Себастиан.

Той хвана Ким за ръката и излязоха от стаята.

-Вчера вечерта ми се случи нещо много странно.Знам,че ти си умна и реших да ти споделя.-каза Себастиан

Ким се сети за какво иде реч.

Да,кажете.-каза тя.

-Ами вчера едно момиче ме спаси от едно голяма същество с остри зъби...