Да влезеш в сърцето на убиец.

Старите навици не се променят.

След няколко часа безсъние Ким се изправи и седна на леглото.Лунната светлина нахлуваше в стаята през изпочупените прозорци.Ким бавно стана и излезе от стаята,държейки се за корема.Тя вървеше по дългия коридор.Мина покрай стаята за медитация като се хвана за касата на вратата.Тази стая и напомняше много.След минута-две тя тръгна към двора на имението.Отиде там,седна на една пейка и погледна звездите.След известно време Дийн се появи.

-Какво имам сестро?-попита той като разтърка сънените си очи.

-Ъмм...нищо няма.Ти защо не спиш?-попита Ким.

-Знаеш,че мен не можеш да ме излъжеш.-каза сигурно той.

-Не,нищо ми няма,просто....-рече тихо тя.

-Просто?-каза Дийн.

-Не мога да мразя,не и сега.Това е странно.Преди не ми пукаше и мразех всеки,а сега ми пука,повече отколкото трябва и не мога да намразя някого.-каза тихо тя.

-Хмм....познавам един човек,който мрази всичко и всеки.-рече Дийн.

Двамата погледнаха прекрасния изгрев.Слънчевите лъчи се промъкват крадешком и лека полека осветяваха двор.

-Ех това слънце.Това ми напомня,че е време за....-каза радостно той.

Ким се сети за миналото.Как всяка сутрин Дийн викаше,че е време за закуска и майка им почти всеки ден правеше най-хубавите и най-вкусни палачинки.А малкият Дийн винаги се цапаше с шоколада и преяждаше.После следващите няколко дни си казваше,че повече никога няма да яде палачинки,но не ставаше така.

-Старите навици....-каза тихо Ким с усмивка.

-Време е за палачинки.-извикаха в един глас брат и сестра.

Те се отидоха в кухнята,която беше единствената здрава стая след нападението.Дийн отвори шкафовете.В един от тях намери готова смес за палачинки.

-Тези палачинки не са хубави.-каза тъжно той.

Вратата се отвори и в стаята влязоха Сам и Изабела.

-Предположихме,че ще искаш палачинки,затова отидохме до магазина и купихме всички продукти.-каза Сам,внимателно оставяйки покупките на плота.

-Ти си върха.-извика радостно Дийн.

След известно време палачинките бяха готови.Приятната им миризма се носеше из цялата стая.Всички седнаха на масата и Сам им сложи в чиниите по една хубава палачинка,украсена с пресни плодове и течен шоколад в средата.