Да влезеш в сърцето на убиец.

Защо...

Ким влезе в стаята където Себастиан лежеше.Тя нервно се приближи и седна до него.

-По-добре ли си?-попита тя.

-Да,нищо ми няма.-отговори тихо той.

В същият момент ефектът от знака на Ким започна.Тя се хвана за главата и започна да вика,като легна на леглото.Отново си спомни за този ден.След няколко минути "кошмарът" приключи.Когато Ким се осъзна обърна поглед към Себастиан,а той се беше усмихнал зловещо.

-Извинявай,нещо смешно ли видя?-попита леко ядосана тя.

Той веднага махна усмивката от лицето си.

-А,не,нищо.Просто се сетих в деня в който се запознахме.-каза той.

-Нима...

През това време вратата се отвори.Сам и Изабела влязоха в стаята.

-Как си Себастиан?-попита Изи.

-По-добре съм,мерси.-каза ѝ той като се усмихна.

-Радваме се.-рече Сам.Ким,ела с мен за малко.

-Добре.-каза тя и тръгна след него.

Те отидоха в двора на имението и седнаха на една пейка.

-Какво искаш?

-Трябва да поговорим за Себастиан.

-Какво за него?

-Не искам да те обиждам,но този човек не е за теб.Той не е такъв за какъвто се представя.

-Откъде знаеш?

-Той ти е казал,че съм го превърнал в убиец,нали?

-Да и как разбра?

-Няма значение.Виж,аз не мога да превръщам простосмърни в убиици.Това никой не може да го направи.Откакто той дойде тук,не е същият.Може би ти не го усещаш,но знаеш че имението има защита.Той едвам-едвам мина през нея.Това значи,че има нещо нередно.Той просто се промени.Личи си.

-Едвам-едвам е минал защитата?Но как...-каза Ким.

Една сълза се спусна по кожата ѝ.Тя побърза да я избърше.

-Писна ми.Повече няма да се появяват сълзи по лицето ми.

-Помниш ли снощи какво стана?

-Да,помня го като ясен ден.

-Преди Себастиан да попадне в черните пламъци,видях как един знак на ръката му светна.Мога да ти гарантирам,че в момента нищо му няма.