Да влезеш в сърцето на убиец.

Приличаме си...

На вратата се почука.Тя се отвори и влезе едно момиче.Ким тъкмо се беше събудила и побутна Себастиан.

-Добро утро.-каза той.

-Добро утро.-каза му тя като го целуна.Не сме сами.

Себастиан видя момичето,което стоеше до вратата.

-Коя си ти?-попита я Ким.

Сам влезе в стаята застана зад момичето.

-Това е Изабела.

-Приятно ми е,Ким.-каза тя.

-А аз съм Себастиан.

Изабела.Висока,слаба,на 26,с къса тъмно лилава коса,черни очи,мъжкарана.

-Здрасти.-каза тя грубо.Сам,защо те трябваше да идват?

-Бъди по-мила,в Ким е "камъкът на живота",затова трябва да я защитаваме.-каза ѝ спокойно той.

-Значи ти си пазителката на Ню Йорк.Много тъп град.-каза Изабела като погледна лошо Ким.

-Да не си станала с главата надолу?В Ню Йорк съм отраснала и няма да ти позволя за говориш така за него.-съсна ѝ Ким.

-Сам,отсега ти казвам,че няма да ѝ помагам.-каза Изабела.

-Нямам нужда от твоята помощ.-каза ядосано Ким.

-Ким,успокой се.-каза ѝ Себастиан,като я целуна.

Ким видя изражението на Изабела,когато Сибастиан я целуна.

-Какъв е този поглед,Изабела?-попита я Ким,като повдигна вежда.

-Не е твоя работа.-каза ѝ тя,като се обърна,подмина Сам,излезе от стаята и яростно тръшна вратата.

-Винаги ли е такава?-попита любопитно Ким.

-По-зле е.По принцип убива гостите ни,но ти явно имаш късмет.-каза Сам.

-ПРАВИ КАКВО?-извика Себастиан.

-Ами,да.Такава е откакто я познавам.Минаха много години и още не я разбирам.Сега ще ви оставям.-каза Сам,като излезе от стаята.

-Тази била опасно.-каза Себастиан.Нали Ким?...Ким...

Тя се беше замислила.Изабела беше точно като нея.

-Да...кажи?-попита го тя.

-Добре ли си?

-Да,добре съм.След малко се връщам.

Ким излезе от стаята,оставяйки Себастиан сам.Тя започна да се разхожда по коридорите,опитвайки се да намери Изабела.Имението беше огромно,с много коридори,които водят до различни стаи.Ким се разхождаше половин час,но не я намираше.