Да влезеш в сърцето на убиец.

Ами сега?

-СЕГА КАКВО.ВСИЧКИ ЩЕ ГОВОРЯТ,ЧЕ СЪМ СПАЛА С УЧИТЕЛЯТ СИ.-викаше Ким,докато се разхождаше като муха без глава.

-Спокойно,не е станало кой знае какво.-каза спокойно Себастиан.

-Да,Себастиан е прав.И ще те помоля да не викаш толкова,че главата ми ще гръмне.-извика Дийн.

-Няма да спра пияницо долна,НЯМА ДА СЕ УСПОКОЯ...-разкрещя се Ким,докато запали една цигара.

-Ей,това си е мое.-каза ѝ Дийн.

-Не ме интересува алкохолик такъв.-съсна му Ким.

-Аз ли съм алкохоликът.Не аз спах с учителят...учителката си.-ядоса се Дийн.

Ким го погледна с убийствен поглед.

-Дийн,не мисля че сега е моментът.-каза Себастиан.

-Да,да имате половин час до започване на училище.-каза Дийн хълцайки.

-ПОЛОВИН ЧАС...-извика Ким.Себастиан обличай се,ВЕДНАГА.

-Добре де,по-спокойно...

Той започна да се облича.След минута Ким го хвана за ръката и го издърпа към вратата.

-Чакай де,не съм се облякъл...-провикна се той.

-Не ме интересува.-каза му тя като му подаде якето.Слагай го бързо и тръгвай.

Ким погледна часовника.Оставаха им 20 минути а трябваше да тичат 1км.Тя без да се замисли го хвана за яката.

-Тръгвай веднага.-извика му тя.

-Добре.-каза мирно той.

Те излязоха и Дийн остана сам.Поогледа се и видя чантата ѝ на земята.

-Пак си е забравила чантата.Всичко ли аз трябва да правя?-помисли си той.Дийн едвам,едвам стана,оправи ѝ чантата и излезе.

И ето ги и тях.Тичайки като луди само за да стигнат навреме.Себастиан се блъскаше в хората,докато Ким грациозно ги подминаваше.

-Имаме 10 минути,по-бързо Себастиан.

-Добре де,добре.-каза той дишайки тежко.

Ето го и прословутото училище.Те отидох на двора и седнаха на една пейка да си починат.

-Какъв ти е първият час?-попита Себастиан.

-Имам с теб умнико.

-Вярно.-каза изчервен той.Е това снощи означава ли нещо?

-Ами...не знам.